Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Противни са — отбеляза Триша Ууд, новоназначената й заместничка, бивша недооценена талантлива авторка на реклами за „Y&R“.
— Сигурни. Удобни. Модерни — поправи я Лита.
— Ама разбира се — намигна й Триша.
Рекламата им имаше голям успех. След това, както винаги ставаше при Лита, телефонът се нажежи от звънене. Не само че беше най-търсеното ново лице в града, но и вземаше с цели двайсет процента по-малко от големите агенции.
Единствено с личния си живот имаше проблем. Не можеше да спи. Често се връщаше в апартамента си след десет вечерта, а и тогава, макар да вземаше вана и да изгълтваше набързо вечерята си, сънят й убягваше. Броенето на овце не помагаше, нито приспивателните хапчета със закачливи имена, като „Лека нощ“, от които само й ставаше зле. Не обръщаше внимание на проблема, разбира се, но след близо месец се оказа, че се унася по време на оперативка в офиса.
— Събуди се, шефе. — Чарли Уол, един от рекламните мениджъри, я разтърси леко. Лита примигна и се съвзе. Двама младши художествени редактори стояха пред продукта си и изглеждаха отчаяни. — Мислех, че тази реклама е страхотна, а тя те накара да заспиш?
— По дяволите! — Лита приглади коса с нежната си ръка. — Съжалявам. Работата ви е страхотна. Просто не се чувствам добре. Страдам от безсъние. Можем ли да го отложим за утре? Ще се прибера да подремна.
— Вземи това. — Чарли надраска някакво име и телефонен номер на лист от бележника си и й го подаде през масата. — Казват, че този тип прави чудеса. Сестра ми се обърна към него миналия месец и той я излекува.
— Благодаря — отвърна Лита.
Извини се на останалите и накара секретарката си да й запази час. Докторът се казваше Марк Конрън и същата сутрин друг пациент се бе отказал от часа си. Дали не би могла тя да отиде веднага?
Лита можеше. Въпреки умората и болките в очите, всъщност не искаше да заспива. Заспиването я изпълваше с ужас.
Кабинетът на доктор Конрън се намираше в една от старите, елегантни викториански сгради на Куин Ан Стрийт. Лита се качи в стария, невероятно изискан асансьор с извити решетки от ковано желязо, преплетени в красиви лилии, който се движеше плавно, и слезе на третия етаж, озовавайки се пред врата с дискретна месингова табелка. Стените на приемната бяха покрити с текстилни тапети на „Колфакс и Фаулър“ в стилно наситеночервено. Спретнато подредени списания лежаха върху махагонова етажерка, а диваните навярно имаха антикварна стойност.
„Да — помисли си Лита. — Ще ми струва скъпо.“
— Госпожице Моралес? — Жена на средна възраст със строг костюм от туид й отвори вратата. — Докторът ще ви приеме веднага. Моля, заповядайте.
— Благодаря — отвърна Лита.
Влезе в кабинета и жената затвори плътно вратата зад гърба й.
Вътрешният кабинет бе обзаведен със същия мъжки вкус — фотьойли, тапицирани с тъмночервена кожа, кушетка за прегледи, медицински инструменти, прибрани в махагонови шкафчета. Докторът седеше зад орехово бюро и се изправи, щом тя влезе.
— Госпожица Моралес, нали така? Аз съм доктор Конрън.
Лита прецени, че е около трийсет и шест годишен. Имаше светлокестенява коса, зелени очи и под бялата му колосана престилка се виждаше безукорно скроен тъмен костюм. Носеше семпъл златен пръстен с монограм и златни копчета за ръкавели. Беше внушителен мъж, висок, но не прекалено, може би около метър осемдесет и пет, с орлов нос и квадратна челюст, аристократичен на вид и много привлекателен.
Изведнъж й се прииска да не изглежда толкова окаяно. В мекия септемврийски ден тя бе сложила лека и семпла розова рокля с елегантни обувки на висок ток, но това не променяше нищо. Лицето й изглеждаше бледо и изморено, а очите — зачервени от липса на сън. Кръговете около тях бяха толкова тъмни, че все едно някой я е насинил здравата.
— Здравейте, докторе!
— Значи имате проблеми със съня. Седнете, моля. — Той посочи към дълбокия кожен фотьойл пред себе си. — Това нормално ли е за вас?
— Не. Така е само през последния месец.
— Разкопчайте роклята си, ако обичате.
Бързо и хладнокръвно я огледа, докато тя покорно разкопчаваше нежните копчета от слонова кост, после докосна кожата й със студената слушалка. Лита потръпна.
— Съжалявам. Само за минутка. — Преслуша я и се отдръпна. — Кога за последен път сте си правили пълен медицински преглед, госпожице Моралес?
— Хм! — Тя се изчерви. — Всъщност никога не съм си правила. Прекалено заета съм.
— Колко време? — Огледа я преценяващо. — Цели двайсет и шест години ли?
— Ами започнах като модел, а после като рекламен мениджър. Работата ми е доста напрегната — оправда се Лита.