Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
След седмица Беки се върна във Феърфийлд, по-богата с двеста хиляди лири. Това бе печалбата след уреждането на дълговете. Разполагаше със средства за живеене и почти достатъчно, за да започне свой бизнес. Но не съвсем.
Хотелите, набелязани от нея за преустройство, бяха готови за продажба, с добро разположение и съсипани финансово от проблеми с профсъюзите и големия брой свободни места през зимата. Дотук добре. Но банките отказваха да й дадат ипотеката, от която се нуждаеше, за да ги купи изцяло.
— Нямате опит в ръководенето на хотел, госпожице Ланкастър.
— Справях се чудесно с един хотел в „Ланкастър“ — изтъкна Беки с досада. — Погледнете в проклетото ми досие.
Мениджърът по търговските заеми в „Лойдс“ се намръщи на езика й.
— Досието ви, госпожице Ланкастър, откровено казано, не вдъхва доверие. Една банкрутирала компания… ами…
— Фактите не са такива — изчерви се Беки.
— Служителите на господин Уилсън ни изпратиха подробни извлечения, госпожице Ланкастър. Направих проучване във връзка с това искане — самодоволно заяви той. — Искате ли да погледнете доклада?
Беки не знаеше дали може да се довери на гласа си, тъй като трепереше от гняв, и просто протегна ръка.
Фирмата, съставила доклада, се казваше „Ню Уейв“. Вътре имаше снимки и всички факти бяха истински. Отделяше се голямо внимание на чичо й Хенри, на Рупърт и на високите лихви по рефинансиращия заем, който бе принудена да сключи. Описаното я заклеймяваше злобно и кръвното й налягане скочи, докато го четеше.
Стараейки се да не показва чувствата си, Беки прелисти на последната страница. Там имаше снимка на Уилсън, самоуверен и достолепен, а до нея и друга, на която се виждаше млада и красива жена с тъмна коса и матова кожа…
„Познавам я“, помисли си Беки и внезапно прозрението проблесна толкова ярко в главата й, че замалко да изпусне папката.
— Благодаря ви за отделеното време — механично каза тя, без да погледне банкера. Излезе почти тичешком от кабинета му и не можа да се успокои, докато не се озова на улицата.
Беше забравила името на жената. Но щеше да го открие. И да я съсипе.
Тридесет и трета глава
Лита се увери, че Марк е тъкмо подходящият за нея мъж, когато го заведе в дома на родителите си и той някак си успя да се справи с Чико.
— Исусе! Още един англичанин! — измърмори сърдито брат й, седнал на масата с костюм, който не му бе съвсем по мярка. Постара се да го каже достатъчно силно, та и Марк да чуе. — Какво им има на американците?
Марк се наведе над масата и му намигна.
— Работата е там, че вдигам сто и двадесет килограма и съм надарен като кон.
Чико примигна изненадано, после се разсмя високо.
— Харесваш ми, човече! — каза той.
Баща й внимателно огледа пръстена, който Марк бе сложил на пръста й. Елегантен, с модерен дизайн, произведение на „Картие“ от платина, с три камъка — в центъра имаше един от два карата, а до него — още два по половин карат. Когато Лита помръднеше с ръка, в стаята се забелязваше отразената от него светлина.
— Хм! — одобрително изсумтя той. — Значи си лекар? Лекарите изкарват добри пари.
— Татко! — запротестира Лита и се изчерви силно. — Аз сама мога да се изхранвам.
— Един мъж трябва да може да се грижи за жена си — неумолимо заяви баща й. — Не като онзи лорд.
— Господин Моралес, донесъл съм ви копие от банковото ми извлечение — спокойно каза Марк, — както и снимки на градското ми жилище и на къщата ми в провинцията.
Лита примигна насреща му.
— Какво си направил?
Чико се смееше, което бе по-добре от обичайното му начумерено и заядливо поведение.
— Баща ти е загрижен дали ще мога да ти осигуря стила на живот, с който си свикнала. Затова донесох доказателства — отвърна Марк с усмивка.
— Да. Това е чудесно. — Баща й прегледа книжата. За ужас на Лита, той явно наистина проверяваше сумите. — Харесва ми този мъж, Роза.
Госпожа Моралес поднесе печеното агнешко на трапезата.
— Господи, това ухае прекрасно! — отбеляза Марк, щом го подуши.
Майка й засия и Лита стисна ръката му под масата. В отговор Марк ловко плъзна длан нагоре по бедрото й, без да откъсва очи от баща й.
Направиха сватбата в Америка. „Родината на младоженката“, бе настояла Лита, а Марк само сви рамене.
— Стига да се оженим по-скоро, изобщо не ме интересува дали ще е в Оксфорд, Ню Йорк или в Тимбукту.
Без да му мигне окото, той докара със самолет цял куп роднини и приятели. „Ню Уейв“ успя да издейства прилична отстъпка и всички бяха настанени в хотел „Виктрикс“, а Лита покани Джанис, Хари и съпругата му, както и други колеги от фирмата. Момичетата не спираха да въздишат и да се възхищават на диамантения й пръстен.