Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Сигурно е много богат — каза Джанис.
Лита се замисли за всички онези първокласни билети за чичо Джейкъб, леля Камила и останалите.
— Знаеш ли, мисля, че може и наистина да е така.
Момичетата се разсмяха.
— Бизнесът се развива доста добре. И ти самата не си за оплакване — напомни й Джанис.
— Знам. — На Лита й се щеше да прегърне някого от щастие. — Най-накрая всичко си идва на мястото.
Церемонията се състоя в катедралата „Свети Патрик“.
— Но това е невъзможно! — възкликна Лита, когато Марк сподели с нея плана си.
— Имам връзки — отвърна той.
И наистина успя. Уредиха им идеалния час и майката на Лита направо щеше да припадне от радост. Беше поканила няколко от приятелките си от Куинс, които седяха на скамейките в огромни рокли и тесни обувки, позеленели от завист. Лита се вълнуваше заради майка си, която едва ли не бе по-щастлива дори и от самата булка.
За сватбения си ден Лита избра обичайния за нея стил — свеж, елегантен, модерен. Носеше тясна права рокля с прозрачни ръкави от органза и набрана поло-яка от плътен кремав сатен, без никаква украса. Букетът й бе от свежи цветя — лилии и бели лалета, а вместо було накара да сплетат в свободно разпуснатата й лъскава коса венче от портокалов цвят. На лицето си почти нямаше грим — само малко фон дьо тен, за да скрие тъмните кръгове около очите й — заради вълнението от предната вечер, и блясък на пълните устни, които Марк намираше за особено възбуждащи. Миглите й бяха толкова тъмни и гъсти, че нямаха нужда от нищо, а освен това Лита реши, че кожата й е достатъчно чиста и млада.
Марк бе в официално дневно облекло по английски маниер, включващо жилетка и фрак, и, изглежда, се чувстваше толкова удобно в него, колкото и в джинси. След церемонията, която за Лита мина като насън, лимузините ги закараха съвсем наблизо до хотел „Виктрикс“, където Марк бе резервирал балната зала. Навсякъде имаше огромни букети от бледорозови рози сред облак от нежни бели цветчета, поставени в квадратни кристални вази. Столовете бяха тапицирани в чисто бял памук. Сервитьорите поднесоха на гостите печена патица с горчив портокалов сос, а тортата, която заемаше централно място в залата, бе истински шедьовър на осем етажа в синьо и златно. Роднините и приятелите на Лита, вече изпили по три бутилки вино, постепенно преминаха от сковано поклащане на дансинга под звуците на струнния квартет към буйни танци.
След кратката — за щастие реч на баща й Марк я хвана за ръка и се измъкнаха през тълпата в залата към просторната тераса на хотела, направена от солиден бял мрамор. Той затвори вратите и собственически прегърна Лита през талията, докато двамата се любуваха на възхитителната гледка към Сентръл Парк и центъра на града. Беше прекрасен летен ден с ясносиньо небе, слънчевите лъчи се отразяваха от повърхността на езерото и искряха, а ниско долу, под краката им, по улиците на Манхатън течеше потокът от безброй дребни човешки фигурки и пълзящи коли.
— Не ти ли липсва всичко това? — прошепна Марк в ухото й.
— Понякога. — Лита сви рамене. — Трябва да установя компанията в Европа, преди да мога да се върна. При тези разходи и проблеми ще ми трябват поне няколко години, докато реализирам някаква сериозна печалба. Бих искала да постигна нещо повече от това да печеля добра заплата. Освен това… — Тя го целуна по бузата. — Не мога да се върна, защото сега имам теб.
Марк се усмихна топло:
— Аз не съм недвижима собственост. Болни хора има навсякъде.
— Сватбата е прекрасна! — въздъхна Лита.
Марк подръпна ръкава й.
— Ммм, да! Сега вече нали можем да изчезнем оттук?
За да се измъкнат от тълпите роднини, Марк бе резервирал стаи в хотел „Плаза“. Апартаментът се намираше на един от горните етажи, с изглед към парка — ако човек, разбира се, успееше да излезе от спалнята. Имаше много рози в сребърни вази и голяма бутилка шампанско, което се изстудяваше в кофичка с лед до леглото. Банята представляваше истинска фантазия от слонова кост и златни орнаменти, а леглото бе огромно, с копринени чаршафи.
— Можем изобщо да не излизаме оттук, ако не искаме — отбеляза Марк. Даде двайсет долара бакшиш на пиколото и решително затвори вратата зад гърба си. — Госпожо Конрън.
Лита се изчерви. Незнайно защо, внезапно се почувства нервна и донякъде притеснена. Това щеше да е първият й път с Марк и макар да бе сигурна, че го обича, всъщност не знаеше как точно да подходи. Какво ли очакваше той и как…?
Марк я оглеждаше бавно и съсредоточено.