Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Марк се намръщи:
— Малко по-силно, скъпа, в Шотландия май не успяха да те чуят. Всъщност не, не съм. Когато бях тийнейджър… Но сега… Така искам да бъде.
— Така можем да си чакаме вечно! — възкликна Лита.
Той я погледна жадно:
— Зависи само от теб, нали?
Тя замълча, после се изчерви:
— Шегуваш се! Искаш да се ожениш за мен?
— Защо да не искам?
Тя се замисли за Рупърт и Едуард.
— Не знам. Другите мъже, с които…
— Другите са били глупаци — заяви Марк. — А аз не съм.
Лоугън я върна обратно късно, когато златните и червени облачета вече избледняваха до синьо и над хълмовете се спускаше здрач. Беки не можеше да откъсне поглед от него. Усещаше ръцете му с всеки сантиметър от тялото си, където я бе докосвал. Той сякаш искаше да почувства всяка нейна извивка — от стегнатата и гладка кожа на бедрата й до деликатния глезен и високата като на танцьорка дъга на стъпалото й.
— Искам да дойда с теб, но не мога.
Беки потисна разочарованието си:
— Разбирам.
— Вече пропилях целия ден и трябва да се върна в офиса, за да се обадя на няколко души. Но още утре ще съм във Феърфийлд или най-късно вдругиден.
— Добре. — Тя изтръска няколко тревички от дрехите си. — Значи ще се видим тогава.
Нямаше да се притеснява толкова. Лоугън бе мъжът на живота й. Изобщо не се съмняваше в това.
Когато се прибра, той се обади, за да й се извини и да каже, че ще се забави. Сегашната му работа щяла да отнеме шест седмици, защото собственикът бил объркал построяването на една преградна стена в градината и тя се срутила, като съсипала и оранжерията му. Беки се почувства много нещастна, а и Трейси бе взела телефонната слушалка от шефа си, за да й напомни да изпрати новия чек.
— Разбира се — студено отвърна Беки и го пусна по пощата още същия ден.
— Ще се отбиеш ли през уикенда? — попита тя Лоугън при следващото му обаждане.
Дрезгавият му смях направо я подлудяваше — толкова секси и толкова далеч.
— Не, скъпа. Искам да свърша работата си, за да мога да прекарам достатъчно време с теб. А после ще решим какво ще правим. Освен това ти скоро ще заминеш за остров Сили.
— Точно така. — Беше му разказала за плановете си да продаде хотела и да започне нов бизнес.
— Тогава по-добре да приключа тук. Не ме бива много в телефонните разговори, съкровище. Ще се видим скоро, нали?
— Успокой се! — скара й се Шарън, когато зърна лицето й. — Господи, никога не съм виждала някой мъж да ти въздейства така!
— Той е голям нахалник — заяви Беки, бясна, че някой й е отказал.
— Аз пък мислех, че е най-великият любовник на света.
— Сигурно съм го сънувала. Хайде качвай се в колата!
— Къде отиваме?
— Отиваме на остров Сили! — тросна се Беки. — Трябва да продам един хотел.
Бързо приключиха със сделката. Беки остана в хотела, докато развеждаше инвеститорите, разговаряше с адвокатите си и проверяваше как са се отразили на практика направените от нея промени.
— Ето така изглеждаше сградата, преди Ланкастър да започне преустройството — каза й главният директор Мартин Дразнър, докато й показваше голям албум със снимки и чертежи на етажите.
Беки се намръщи.
— Да, спомням си.
Грозни басмени завеси и избелели пъстри килими. След наложения от нея стил — неутрални бежови килими и стени, различни и неособено скъпи картини във всяка стая за придаване на колорит — хотелът бе добил модерен вид на ниска цена. Предишният прилив на адреналин започна да се връща във вените й.
— Учудвам се, че толкова време ви отне да се решите да го продадете — каза Дразнър. — Заетостта на хотела е съответно деветдесет на шейсет и пет процента през сезона спрямо извън сезона, заради промоциите, които правите през зимата. — Той снижи глас: — Като цяло обаче туризмът на острова запада. Големите хотелски вериги от няколко години се въртят около хотела, но сега наистина е време да се продава.
— Съгласна съм. — Беки рязко затвори албума. — Казахте, че искате да се оттеглите?
— Искам да работя на сушата. Освен това — сви рамене той, — големите вериги предпочитат да използват свои хора.
Дразнър беше един от първите назначени от нея служители, спомни си Беки. Беше й помогнал, когато се налагаше да уволнява хора и да намалява разходите, карайки доставчиците да се конкурират в офертите си.
— Може би е добре да си помислите дали не искате да работите при мен, господин Дразнър — предложи му тя.
— Друг хотел ли имате, госпожице Ланкастър?
— Още не. Но ще имам — заяви Беки.
Усмивката му бе любезна, но изпълнена със съжаление:
— Обадете ми се, когато получите новата си придобивка. Нямам много време за чакане.