Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Разбирам. — Той се намръщи. — А като дете кога за последно са ви преглеждали?
— Не са ме водили на лекар. Нямахме здравни осигуровки — обясни Лита и гладките й матови бузи се изчервиха още повече. Не й се искаше да казва на този мъж, който очевидно бе много богат, че тя самата някога е била бедна.
Той поклати глава и пристегна ръката й с гумен маркуч.
— Стиснете юмрук, моля.
— Ще измерите кръвното ми налягане?
— Точно така — потвърди той.
— Какво общо има това с проблемите ми със съня?
— Нуждаете се от пълен медицински преглед, госпожице Моралес. Изследвания на кръвта и всичко останало. А сега — добави и по тона му личеше, че няма да търпи възражения, — ако обичате, разкажете ми за работния си режим. Променили ли сте нещо напоследък?
— В момента установявам клон на компанията си в Англия. — Лита сви рамене. — Това е доста сложно. Работя до късно. Но винаги когато мога, гледам да съм в леглото преди единайсет часа.
— А кога се прибирате у дома? — проницателно попита той.
— В десет — призна тя.
Доктор Конрън я изгледа строго:
— Опитвате ли се да наваксате със съня през уикенда? — Той свали апарата за мерене на кръвното налягане. — Сто и двадесет на осемдесет. Отлично. Сега ще ви взема кръв. Стиснете юмрук, моля. — Избърса със спирт вената й, а зелените му очи се впиха в нейните.
— Не съвсем. Опитвам се да подремна понякога. Но работя и през уикендите.
— И в събота, и в неделя?
Лита кимна.
— Само аз отговарям за всичко, докторе.
Доктор Конрън извади спринцовката от ръката й, пълна с гъста и тъмна кръв. Тя погледна надолу и забеляза, че го е направил съвсем професионално — малката дупчица от убождането едва се забелязваше. Думите му прозвучаха много строго:
— Госпожице Моралес, не можете да спите, защото се претоварвате с работа. Връщате се у дома в десет и сте в леглото в единадесет, а се нуждаете от време за храносмилане и за малко отпускане. Освен това не можете да работите седем дни в седмицата и да искате да запазите умственото и физическото си здраве. Незабавно си вземете отпуск, а занапред подредете така работния си ден, че да се прибирате вкъщи не по-късно от седем.
Лита примигна, после се разсмя. Доктор Конрън я изгледа мрачно.
— Нещо смешно ли казах?
— Разбира се, че е смешно. — Тя махна небрежно с ръка. — Може и да е странно за вас, докторе, но аз не мога да работя така. Компанията ми няма да се наложи сама на пазара, а и едва ли си представяте колко ме притиска времето. Моля ви, само ми предпишете някакво лекарство и да свършваме, става ли?
В отговор доктор Конрън натисна едно от копчетата на интеркома си:
— Госпожо Роджърс, госпожица Моралес е готова да си тръгва. Моля ви, запишете адреса й, за да можем да й изпратим резултатите от изследванията на кръвта.
— Гоните ли ме? — разгневи се Лита.
Изразът на лицето му остана спокоен и неумолим:
— Да, госпожице Моралес. Не изписвам лекарства на хора, които не се нуждаят от тях. Ако самата вие не намерите време да се погрижите за здравето си, то аз няма да губя своето време да ви лекувам.
Вратата се открехна леко и влезе секретарката с формуляр в ръката.
— Моля ви, само за минутка — обади се Лита.
— Разбира се, госпожице — каза жената и се оттегли.
Лита не бе свикнала да й държат такъв тон. Резките думи на лекаря я стреснаха. Той изглеждаше достатъчно сериозен и напълно способен да изгуби един богат пациент.
— Съжалявам, докторе. Ще се опитам да направя каквото ми препоръчахте. Ако сте съгласен да ме лекувате.
Той бавно кимна.
— Много добре. Сега… — Погледна часовника си. — Вече е два часът. Искам да си вземете почивка през останалата част от днешния ден.
Прииска и се да възрази, но се спря навреме.
— Предлагам ви да отидете в Дорчестър. Там имат чудесен балнеолечебен център. Добре ще е да ви направят масаж — идеално средство за борба срещу стреса. И се замислете за някакви физически упражнения.
Лита потрепери:
— Аеробика ли имате предвид? Да подскачам, докато гледам касети с Джейн Фонда? Не е за мен.
— Аз лично плувам. Може да опитате с това. — Стисна ръката й здраво и решително. Елате да ви прегледам пак следващата седмица.
Лита послуша съветите на доктор Конрън. Нямаше как да не го направи. Той изглеждаше самоуверен и тя разбра, че рискува живота си, ако постъпеше по друг начин. Отиде на масаж и докато масажистът внимателно размачкваше мускулите й, осъзна, че мисли за него. Беше се унесла и в това отпуснато състояние в ума й изникнаха неканени мисли, които иначе никога не би си позволила. Например колко висок и аристократичен на вид беше той, колко са проницателни зелените му очи. Харесваха й необичайно красивото му лице, благородният римски нос и властното му излъчване…