Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
„Престани! — скастри се тя. — Да се влюбиш в лекаря си. Абсурдно е.“
Но осъзна, че с огромно нетърпение очаква посещението си в кабинета му през следващата седмица.
— Добре дошли отново. — Доктор Конрън я огледа критично. — Нека да видя. Да, кръговете около очите са изчезнали. Следвате ли предписанията ми?
— Да, докторе — послушно изрече Лита.
Този път се бе постарала. Беше облякла прилепнал кожен гащеризон, идеално подхождащ за хладното време. Малко руж на скулите, добре оформени вежди, маникюр и прическа при световноизвестния стилист Видал Сасун. Дългата гъста коса се спускаше като буен водопад по раменете й.
— Бихте ли дръпнали леко долния си клепач, ако обичате? — помоли той, явно без да се впечатли от грима й с цвят на лавандула и изумруд.
— Ще размажа спиралата си — възрази Лита, после съжали. Дали нямаше да я теме за някаква празноглава кукла?
— Въпреки това, трябва да погледна долния ви клепач. Да, много добре. Не страдате от анемия. Обичам да проверявам лично това, което показват лабораторните тестове. — Отдалечи се, седна зад бюрото си и продължи сдържано и напълно професионално: — Ето изследванията ви.
Подаде й листа с резултатите.
„Да го вземат мътните! — помисли си Лита. — Можеше поне да забележи тоалета ми. Отне ми два часа да го и избера.“
— О, колкото до тоалета ви, госпожице Моралес…
— Моля ви, казвайте ми Лита, докторе.
— Добре, Лита. — Усмихна й се и сякаш цялото му лице светна. — Този тоалет не е особено добър за кръвообращението ви. Прекалено прилепнал е и може да наруши притока на кръв. Това е.
Лита се постара да прикрие разочарованието си. Бързо отстъпи към вратата, а после се усмихна на госпожа Роджърс в приемната.
— Кога трябва отново да посетя доктора? — попита тя. — Следващата седмица ли?
— О, не, госпожице. Няма нужда да идвате цяла година. Добро утро, господин Харис — обърна се тя към възрастния човек зад Лита. — Докторът ще ви приеме веднага.
„По дяволите!“, изруга наум Лита, тръгвайки си от кабинета.
Е, какво пък! Може би беше доста незряло да се влюби в лекаря си. Вероятно просто нямаше достатъчно симпатични мъже в работата й, за които да мисли, каза си Лита следващата събота. Спазваше предписанията на доктор Конрън и се чувстваше толкова по-добре, че чак не й се вярваше. След като знаеше, че трябва да се прибере в седем часа, просто работеше по-съсредоточено. Или поне по-разумно. Наложи си да позволи на новите си талантливи служители да се измъкнат мъничко от контрола на желязната й хватка и в резултат те успяваха да свършат повече работа и по-добре, а Лита имаше възможност да се концентрира върху общата стратегия.
Сега тя се връщаше у дома, приготвяше си нещо за вечеря, хапваше, изпивайки и чаша вино, и слушаше Моцарт или гледаше класацията на последните музикални хитове по телевизията. Чувстваше се спокойна и отпочинала и работеше по-добре. Наистина живееше пълноценно. Ако не се брои липсата на мъж в живота й.
Сега се бе запътила към Спортния комплекс в „Челси Харбър“, понесла малкия си сак марка „Луи Вюитон“, в който лежаха кърпа, кашмирен халат и други нужни вещи. Тук, в съвсем новия модерен център, имаше затоплен басейн с олимпийски размери. Лита бе започнала да тренира плуване и откри, че това много я отпуска. Здравето й се подобряваше. Махна за поздрав на рецепционистката, която й кимна да влиза. Другите посетители трябваше да се разписват, но не и Лита. Всички я познаваха. Влезе в женската съблекалня с бамбукови постелки на пода и огромни шкафчета за багаж и се преоблече в лимоненожълт бански костюм, високо изрязан на бедрата. Върза косата си и нахлузи стегнатата шапка за плуване, после мина през стерилизиращия басейн за крака и влезе в дългото помещение с басейна, със стъклен покрив и оранжерийни растения покрай стените.
— Здравейте! — чу се нечий глас.
Лита подскочи сепнато и замалко да изгуби равновесие върху хлъзгавите плочки. Силна мъжка ръка се протегна и я подхвана.
— Няма да е хубаво, ако си счупите главата.
Тя леко отвори устни:
— Доктор Конрън! Какво правите тук?
Носеше прилепнал черен бански. Лита извърна очи от издайническата издутина на слабините му, но не знаеше накъде да погледне. Трудно можеше да не се зазяпа в силните и стегнати като на спортист бедра, в изразените мускули на корема с гъсти, коприненомеки косъмчета, слизащи надолу под кръста, или в добре оформените му мускули на гърдите.