Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Не съм на работа. Можеш да ми казваш Марк.
— А аз съм Лита — притеснено пророни тя. Пронизваше я болезнено силно желание.
— Много красиво име. — „И красиво тяло“, допълни наум Конрън. По дяволите! Трябваше да й намери друг лекар. Колкото и да се стараеше да се държи хладнокръвно и професионално с нея, не се случваше често такава красавица да прекрачи прага му. За негов ужас, бе усетил тръпка в слабините си още първия път, когато бе положил слушалката си върху невероятните й нежни гърди. Това не биваше да се случва с лекарите.
Сега вече се чувстваше загубен. Беше хлътнал до уши. Виж я само, с тази тъмна матова кожа и перфектен загар с високото дупе, идеално закръглено и стегнато, тънката й талия и големите гърди със зърна, които сякаш му намигаха под изкусителния жълт бански. Беше дребничка и закръглена, с идеални пропорции на тялото — от сексапилната вдлъбнатинка на шията й до извивката на глезена, на който носеше тънка златна гривна. Не би могъл да прегледа отново тази жена, без да го отпишат от медицинския регистър. Трябваше да побърза да се махне оттук. Щом видеше как водата се стича между великолепните й гърди…
О, господи! Ето я отново, онази издайническа подутина в слабините му. Конрън припряно изтича до ръба на басейна и се гмурна вътре.
Лита видя как тялото му се изпъна и зацепи водата с идеално премерени удари. Ако не бе лекар, спокойно можеше да стане атлет.
Нямаше спасение. Зърната на гърдите й настръхнаха видимо. Тя пристъпи към водата и също се потопи, търсейки защита. Не можеше да продължава да ходи на прегледи при този мъж. Помъчи се да измисли някакво извинение. Той плуваше обратно към нея. Но какво да каже? Не и: „О, докторе, не мога да идвам при вас повече, прекалено красив сте…“
Ще му каже, че са я насочили към специалист. Да, точно така. Пое си дълбоко въздух. Той плуваше към нея като истинска огромна видра. После главата му се показа над водата и той се приближи до нея.
— Лита, опасявам се, че не мога да продължа да те лекувам, но мога да те насоча към друг, много способен лекар.
— Н-но… защо? — заекна тя. Едно бе тя да се опитва да намери извинение, но съвсем различно той да отказва да я вижда повече.
Лекарят се усмихна и устните му леко се изкривиха нагоре, което й се стори очарователно.
— Защото изпитвам силно желание да те поканя на среща. Не очаквам да се съгласиш, но… има ли някакъв шанс да обмислиш предложението ми и да вечеряш с мен в „Блейк“ още днес?
Тридесет и втора глава
— Къде отиваме?
Лоугън погледна към нея и се засмя.
— Хайде, прояви малко търпение. Това е моята вечер и аз определям правилата. Нали не искаш да помисля, че не умееш да губиш облог?
Беки се намръщи:
— Добре де.
Той управляваше колата, сякаш е кон, забеляза Беки, ръцете му бяха отпуснати върху волана и водеха старата бричка плавно по тесните завои на провинциалните пътища. Колата му приличаше на истинска развалина, но Беки не можеше да се преструва, че разходката не й харесва. Надвисналите над пътя дървета сякаш застилаха земята с изумруден килим, изпъстрен със слънчеви лъчи. Скоро дърветата се разредиха и колата се заизкачва по стръмен хълм, а полята и нивите останаха долу, в ниското.
— Господи, колко е красиво! — въздъхна Беки.
Лоугън й намигна:
— Само почакай.
Най-сетне спря колата на едно открито място, застлано с чакъл. Намираха се на билото на хълма. Гледката бе фантастична — тучни поля, които напомняха за мозайка от зелени ливади и жълти обработваеми площи, а зад тях — тъмната маса на горичка, прорязана от рекичка, проблясваща на слънцето. Хоризонтът леко потрепваше и сякаш танцуваше в жегата.
— Това е… невероятно романтично.
Той се ухили:
— Да, вярно е.
— Нека да позная. Наричат го Дяволския скок.
Лоугън се засмя високо, с дълбок и плътен смях, който огря цялото му лице, и Беки изведнъж усети как бариерите помежду им падат една след друга. Усмихна му се в отговор и той си помисли, че лицето й прилича на нежно цвете, което засиява под слънчевите лъчи.
Приближи се до нея. Беки усети слабото ухание на афтършейва му и почувства топлината на дъха му върху лицето си. Притвори очи в очакване на целувката му. Всъщност й се искаше да я целуне. И вероятно тайно го бе искала отдавна.
Не бе излизала с никого след Рупърт. Нямаше време, а и не бе пожелавала някого. Но сега…
Погледна чувствената извивка на устните му и нейните се разтвориха леко.
Но Лоугън мина покрай нея и отвори ръждясалия капак на багажника.
— Само това успях да събера в последния момент. — Измъкна отвътре една доста стара на вид кошница за пикник. — Пушено пиле, малко ягоди, бутилка шампанско, вода, сирене и бисквити.