Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Властта още тогава е била в ръцете на жените!
- Изпитвали са страх от промените в климата, наводненията, глобалното затопляне. Само дето не са използвали тези думи...
- Казвали: селото в долината на Юбе или на Дюранс в южна Франция...
- Точно така. През хилядната година е имало значителни температурни отклонения и в резултат на затоплянето нивото на водите на алпийските езера се покачило до два метра! Голям брой села се оказали под водата. Жителите им ги напускали; хронистът Раул Глабер, монах от абатството в Клюни, пише, че в продължение на три години се излели такива дъждове, че станало „невъзможно да се тегли бразда, за да се засее. Настъпил глад; стигнало се дотам побъркани хора да ядат човешко месо“.
Тя говореше ли, говореше. Странно, докато беседвам с него, си пиша дисертацията, излагам аргументите, подлагам ги на проверка, развивам ги.
Създаде си навик да слиза в жилището на портиерката с бележник, в който набелязваше хода на мислите си. Докато движеше четката или мечето, докато рендосваше, дялаше или си съдираше кожата на пръстите, борейки се със залепнало парче от паркета, й хрумваха разни мисли. Много повече, отколкото пред компютъра. Когато прекарваш дълго време в мислене седнал, започваш да се скапваш. Мозъкът е част от тялото, а то дава енергия на мозъка чрез движение. Също както когато тичаше сутрин. Може би това беше причината, поради която непознатият обикаляше езерото.
Може би е тръгнал на лов за думи за роман, за песен, за съвременна трагедия?
Накрая господин Сандоз неизменно заявяваше:
- Интересна жена сте вие. Чудя се какво си мислят мъжете, като се запознават с вас...
На езика й беше да го попита: „А вие? Какво мислите?“, но не се осмели. Можеше да реши, че очаква да й направи комплимент. Или че очаква да я покани на обед през почивката си, да я хване за ръката, да й говори на уше, да я целуне. Тя искаше да целува само един мъж. Мъжа, който й беше забранено да целува.
Отново се захващаха за работа. Заглаждаха, боядисваха, нанасяха покрития, правеха мазилки, замазки, шпакловки.
Ифижени често ги прекъсваше:
- Знаете ли какво може да направим, госпожо Кортес, след като приключим? Ще поканим съкооператорите. Ще бъде зйпрайсо, нали?
- Да, Ифижени, шиу зтрайсо...
Ифижени очакваше с нетърпение да доставят мебелите. Спеше на отворени прозорци към двора, защото миришеше силно на бои. Следеше как господин Сандоз преобразява кутийката с душа в истинска баня. Беше намерил отнякъде и донесъл стара вана, която успя да вгради. Мъкнеше й проспекти, за да си избере смесители и кранове. Тя се колебаеше между два вида смесители.
- Обитателите на кооперацията ще ми завидят, ще мърморят -безпокоеше се тя.
- Защото сте направили малък палат от дупката, в която се свирахте? Напротив, би трябвало да ви възстановят направените разходи - провикна се господин Сандоз.
- Не плащам аз, а тя - пошепна Ифижени, сочейки Жозефин, заета с разковаването на стария перваз.
- Ударили сте голямата печалба, идвайки в тази кооперация!
- Не може постоянно да губиш, става досадно - отвърна Ифижени, шумно подсмръкна и се оттегли.
Една сутрин Ифижени звънна на вратата на Жозефин с пощата. Четири писма, дипляни и едно пакетче.
- Мебелите още ли не са дошли? - осведоми се Жозефин, поглеждайки разсеяно писмата.
- Не. Госпожо Кортес, другата седмица е събранието на съкооператорите, нали не сте забравили?
Жозефин поклати глава.
- Ще ми разкажете какво са приказвали, нали? За скромното тържество... Ще е добре дошло за всички. Някои живеят тук от десет години, а не си приказват. Можете да поканите и роднини, ако желаете.
- Ще кажа на сестра ми да дойде. По този случай ще види и апартамента ми.
- А за празника предлагам да отидем да напазаруваме в „Интер-марше“?
- Добре.
- Приятно четене, госпожо Кортес, мисля, че това е книга - добави Ифижени, посочвайки пакета.
Носеше пощенско клеймо от Лондон. Почеркът й беше непознат.
Ортанс? Беше се преместила да живее на друго място. Повече не можеше да понася съквартирантката си. Обаждаше се от време на време. Всичко е наред. Все още съм на стаж при Вивиан Уестуд. Работих три дни в ателието и беше супер. Видях започването на новата колекция, но не мога да говоря по този въпрос. Уча се да структурирам макети, да сглобявам горница от най-фин воал, гигантски шапки, дантелени корсажи. Пръстите ми кървят. Вече мисля за следващия стаж, който ме очаква. Можеш ли да попиташ Льофлок-Пинел дали има нещо предвид, или предпочиташ аз да му се обадя?