Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
„Къде е този драконовски форт? — помислих се раздразнено и сам се успокоих: — Но поне над главата ми сега не свистят арбалетни стрели, което си е добре.“
След като се убедих, че вече никой не ме преследва, отново се върнах към главния въпрос — да се ориентирам къде съм. Наложи се да се кача на едно дърво и да се опитам да разбера накъде все пак да вървя. Представете си изненадата ми, когато от дървото се откри прекрасна гледка към форт Скол. Дори не ми се наложи да се качвам високо — фортът се оказа по-близо, отколкото можех да си представя. Явно подземията наистина се простираха под целите Прокълнати земи, защото ни бяха хванали доста по-далеч от тук. Какво пък, колкото повече подземни тунели, толкова по-лесно ще се откриват. Защото така и не успях да се ориентирам и в момента дори не можех да посоча в каква посока е изходът от подземията.
„Е, Майсторите със сигурност бързо ще намерят подземните тунели — успокоявах се аз, докато слизах от дървото. — Само няколко търсещи заклинания и всичко ще е наред.“
Не са толкова страшни тези Прокълнати земи, когато се държиш адекватно. Или щом си Човек на съдбата, ти върви на всяка крачка. Във всеки случай до форта се добрах без никакви произшествия.
— Ей, ти кой си?! — се раздаде остър вик от стената веднага щом излязох на открито.
— Отвори си очите! — не се сдържах аз. — Свой!
— Щом си свой, не стой като паметник, а ела при портата да ти проверя знака! Навъдиха се тука всякакви, само ми лазят по нервите!
С нервите охраната очевидно имаше проблеми, но поне муцуните, надничащи от стената, определено бяха познати, значи фортът не беше превзет от шатерци. След като на свой гръб опознах бойните способности на шатерци, аз за пръв път в живота си започнах да се съмнявам в силите на Майсторите, така че очаквах всичко, включително и пълно унищожение на форта.
За да мина проверката, аз прекрачих през портата и веднага се сблъсках с Ленди и Шорт. Сякаш цял ден бяха висели на портата в очакване на завръщането ни:
— Къде се изгуби толкова време?!
— Къде са останалите?!
А може и наистина да са ни чакали през цялото това време. Сигурно са се притеснили за подчинените си и са се чувствали отговорни за изпратените в Прокълнатите земи ученици.
— О, това е дълга история — уморено отговорих аз. — А имам много малко време. Алиса, Чез, Итания и Наив останаха там!
— Итания?! — изрева Шорт. — Значи ето къде е отишла! Ревел направо ще ми откъсне главата за това, че съм пуснал посланика на вампирите в Прокълнатите земи!
— С нея всичко е наред — уверих скаута. — Най-малкото беше наред, когато си тръгнах, или по-точно, избягах. Ще се опитам да ви разкажа с две думи…
Разбира се, не успях да се вмъкна дори и в двеста думи, а награда ми бяха удължените от изненада лица на скаутите.
— Днес направихме няколко излизания, но намерихме всички — озадачено каза Ленди.
— Не всички — поправи го Шорт.
— Всъщност не спасихме всички — усмихна се Ленди. — Но ги намерихме, просто някои бяха на части.
Но аз изобщо не бях изненадан, че на подземния тунел попаднахме именно ние. При това два пъти! Съдбата ми е такава — да се натъквам на всичко, на което не трябва.
— Трябва спешно да организираме спасителна операция — заявих аз.
— Страхувам се, че тук силите на скаутите няма да са достатъчни — замислено каза Шорт, побутвайки ме в нужната посока. — Този въпрос трябва да се решава на най-високо ниво. Налага се да докладваме на когото трябва.
Не разбирах на кого точно трябваше да докладваме. А и къде всъщност отивахме също не ми беше много ясно.
— Има и друго, във форта се подвизават шатерски шпиони — изненадах аз Майсторите.
— Сякаш не знаем — изобщо не се изненадаха те. — Ние също помним как донесения от Чез труп на лисица изчезна от лабораторията. И как вашата групичка обикаляше из целия форт в търсене на крадеца.
Ленди и Шорт си размениха усмивки.
— И докато вие вдигахте шум, използвайки протекциите на Майстор Ревел, ние тихомълком проведохме истинско разследване.
Това, разбира се, не звучеше особено приятно, скаутите се бяха отнесли с нас като с малки деца. Но нали ние успяхме да разкрием предполагаемия престъпник, така че за какво „истинско“ разследване можеше да става дума?
— И какви резултати постигнахте? — попитах аз.