Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Спипахме те — каза Клайст, излизайки иззад едно дърво заедно с Хенри Мъглата и ИдрисПюк.
— Чух ви още преди пет минути. Дебелите бабки от кухнята биха вдигнали по-малко шум.
— Випонд иска да те види.
Чак сега Кейл ги погледна.
— Каза ли защо?
— Изкупителски флот под командването на онзи боклук Коутс нападнал някакво място, наречено Порт Колард, опожарил половината град и се оттеглил. Един войник ми каза, че местните го наричали Малкия Мемфис.
Кейл затвори очи, сякаш бе чул много лоша вест. И наистина беше така. Когато обясни защо, всички млъкнаха задълго.
— Трябва да си вървим — каза Клайст. — Незабавно. Тази нощ.
— Мисля, че е прав — каза Хенри Мъглата.
— И аз. Но не мога.
Клайст изстена.
— За Бога, Кейл, какво бъдеще очакваш с лейди Префърцунка?
— Що не идеш да се удавиш?
— Мисля, че трябва да кажеш на Випонд — предложи ИдрисПюк.
— Тук вече няма място за нас. Защо не разбирате?
— Издрънкате ли това на Випонд, и тримата отиваме за храна на рибите в Мемфиския залив.
— Може и да е прав — каза Хенри Мъглата. — В момента сме толкова непопулярни, колкото цирей на задника.
— И знаем чия е вината — добави Клайст, гледайки Кейл. — Твоя, ако случайно се чудиш.
— Утре ще кажа на Випонд. Вие двамата тръгнете тази нощ — каза Кейл.
— Няма да тръгна — каза Хенри Мъглата.
— Ще тръгнеш — каза Кейл.
— Не, няма — настоя Хенри Мъглата.
— Ще тръгнеш — заяви категорично Клайст.
— Вземи моя дял от парите и бягай — каза Хенри Мъглата.
— Не ми трябва твоят дял.
— Тогава не го вземай. Нищо не ти пречи да тръгнеш сам.
— Знам, че не ми пречи. Просто не искам.
— Защо? — попита Хенри Мъглата.
— Защото ме е страх от тъмното — рече Клайст. После извади меча си и яростно заблъска по близкото дърво. — По дяволите! По дяволите!
В крайна сметка тримата се споразумяха да останат и ИдрисПюк да отиде заедно с Кейл, за да кажат на Випонд.
Този път не му се наложи да чака — въведоха го веднага в кабинета на Випонд. През първите десет минути канцлерът описа трите атаки на Изкупителите и клането в Маунт Нюджънт. Подаде на Кейл ръкавицата, оставена върху стълб в средата на селото.
— Отвътре е бродирано име. Познаваш ли тази личност?
— Бързица? Той беше основният екзекутор в Светилището. Имаше задачата да убива всеки, който не е предвиден за Символ верую. „Публична екзекуция за религиозно съзерцание на правоверните.“ — Изрече последното с тон, който подсказваше, че го е научил наизуст. — За Символ верую имаха грижата по-святи Изкупители от него. Никога не съм виждал да използва това нещо, но Бързица се славеше със светкавичните си убийства.
— Поставих си за лична цел — тихо каза Випонд — да открия този човек. — Той седна и въздъхна дълбоко. — Никоя от тези атаки не изглежда логична. Можеш ли да ми кажеш нещо за стратегията на Изкупителите?
— Да.
Випонд се облегна назад и погледна Кейл, долавяйки странния тон на отговора му.
— Познавам тази тактика, защото аз я измислих. Ако ми покажете карта, ще обясня.
— След това, което ми каза току-що, не смятам, че ще е разумно да ти покажа карта. Първо обясни.
— Ако искате моята помощ, трябва ми карта, за да обясня какво ще направят и да определя къде да ги спрем.
— Говори в най-общи линии. После ще си помислим за картата.
Кейл усети, че Випонд е по-скоро скептичен, отколкото подозрителен — просто не му вярваше.