Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Не. Няма да стане, именно с оглед на данъците.
Тя изглеждаше обидена, но обидата й премина още докато Клей встъпваше във владение на имота. Той се яви сам в банката в Густавия и преведе парите от офшорната си сметка. После отиде да се срещне с адвоката по недвижими имоти, като също не взе Ридли със себе си.
— Бих желала да поостана малко — заяви Ридли, след като двамата прекараха поредния дълъг следобед на верандата. Той смяташе да отпътува на следващата сутрин и предполагаше, че тя ще дойде с него. — Искам да пооправя малко тук — добави тя. — Ще потърся декоратор. Пък и ще си почина седмица — две.
Защо не? — помисли си Клей. След като така и така купих тази тъпа къща, поне да не стои празна.
Той се върна сам във Вашингтон и за пръв път от няколко седмици се наслади на усамотението на своя дом в Джорджтаун.
В продължение на няколко дни Джоуел Хана се чудеше дали да не действа соло — само той от едната страна, изправен срещу цяла армия от адвокати и техните асистенти.
Смяташе да им представи плана за оцеляване на компанията; за това действително не се нуждаеше от помощ, понеже този план беше лично негово творение, негова свидна рожба.
Ала Бабкок, адвокатът на застрахователната компания, също държеше да присъства. Техният клиент се сражаваше за 5 милиона долара и ако Бабкок бе решил да присъства, Джоуел не можеше да го спре.
Двамата влязоха заедно в сградата на Кънетикът Авеню. Асансьорът спря на четвъртия етаж и те се озоваха в пищния офис на „Дж. Клей Картър II“. Логото на фирмата, излято от бронз, бе вградено в стена от масивно дърво, което можеше да е само череша или може би дори махагон. Мебелите в приемната бяха елегантни и видимо италиански. Прелестна млада блондинка зад бюро от стъкло и хром ги удостои с делова усмивка и им посочи една врата малко по-нататък по коридора. До вратата ги очакваше адвокат на име Уайът, който ги въведе вътре, представи ги на глутницата от отсрещната страна и докато Бабкок и Джоуел разтваряха куфарчетата си, друга, не по-малко прелестна млада дама се появи отнякъде и прие поръчките им за кафе. След малко тя се появи със сребърен кафеник, отново с логото на фирмата, което беше отпечатано със златни букви и върху крехките порцеланови чашки. Когато всички бяха заели местата си и бяха толкова готови, колкото изобщо беше възможно, Уайът излая на една секретарка:
— Кажи на Клей, че всички сме тук.
Мина дълга минута в очакване на мистър Дж.К. Картър. Най-после и той нахълта в залата със свалено сако, даващ през рамо нареждания на подтичващата секретарка — образец на деловитост. Клей се насочи право към Хана и Бабкок и любезно им се представи, сякаш двамата бяха дошли тук по своя воля и за да служат на общото благо. После шумно заобиколи масата и седна на трона си точно по средата на своя екип, на два метра и половина срещу тях.
Някак против волята си Джоуел Хана си помисли: „Този тип е изкарал миналата година сто милиона долара.“
Мистър Бабкок бе споходен от същата мисъл, към която се добави и клюката, че този хлапак никога не се е явявал пред съдия по гражданско дело. Наистина, пет години бе защитавал откачалки, но досега не бе пледирал пред съдебни заседатели за един цент обезщетение. При цялата си заучена поза, Клей Картър изглеждаше притеснен.
— Казахте, че имате план — започна мистър Картър. — Да го чуем.
Стратегията на Джоуел за оцеляване беше пределно проста. Компанията беше готова да признае само за целите на настоящата среща, че е произвела некачествена партида цимент за хоросан, вследствие на което х на брой жилища в района на Балтимор се нуждаят от пренареждане на тухлите. За целта е необходимо да се образува фонд за изплащане на обезщетения на собствениците на жилищата, като същевременно това не бива да доведе до разорение на компанията. Колкото и да беше проста стратегията, Джоуел я излага в продължение на половин час.
После от името на застрахователя се изказа Бабкок. Той призна, че компанията има застраховка в размер на 5 милиона долара — нещо, което по принцип рядко разкриваше толкова рано в хода на делото. Неговият клиент бил готов да добави към застраховката остатъка до пълния размер на сумата за обезщетение.
След това Джоуел Хана обясни, че фирмата му не разполага с достатъчно свободни средства, но е готова да тегли големи кредити, за да обезщети пострадалите.