Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

След около минута вече спеше. Сънува, че е в някаква църква и среща там Хорас и Мери Мелър. Хорас се усмихва и го поздравява, че за да спаси брака си, е убил Малкълм Макрей. Цял Литъл Уесли е в църквата и всички му се усмихват. Събуди се и се изсмя на абсурдния си сън. Та той не стъпваше в църква. Среса косата си, като си подсвиркваше, изпъна ризата под бледосиния кашмирен пуловер и прекоси гаража.

Ралф и Мелинда явно се бяха поизлегнали на дивана, защото скочиха и двамата, като го видяха. Зачервените очи на Ралф го изгледаха с пиянско изумление и неприязън.

Вик отиде до библиотеката и се наведе да си избере нещо.

— Още ли ще четеш? — запита Мелинда.

— Аха. Отказахте ли се вече от музиката?

— Точно се канех да си вървя — рече дрезгаво Ралф и се изправи. Изглеждаше на предела на силите си, но запали цигара и ожесточено запрати клечката към камината.

— Няма да си вървиш. — Мелинда посегна към ръката му, но той се дръпна и отстъпи крачка назад, олюлявайки се.

— Страшно е късно — заекна Ралф.

— Всъщност е точно време за закуска — обади се весело Вик. — Какво ще кажете за малко бъркани яйца?

Не му отговориха. Той взе джобното издание на енциклопедията, което винаги му беше приятно да прелиства, и седна на фотьойла.

— Не ти ли се доспа вече? — Мелинда го гледаше със същата неприязън като Ралф.

— Не — бодро примигна той. — Поспах малко в стаята си.

Ралф видимо оклюма, като чу това, и втренчи в него смаян поглед, сякаш всеки миг щеше да грохне, а очите му, смалени и зачервени, още по-трескаво горяха на бледото му лице. Гледаше Вик така, като че очакваше да го убие. Вик беше виждал същото изражение на лицето на Джо-Джо, та дори и на издълженото безизразно лице на Лари Осбърн; то бе предизвикано от дяволското му спокойствие, от това, че в пет сутринта беше свеж и с бистър поглед, докато те все повече и повече оклюмваха на дивана, макар че час по час се мъчеха да се изправят. Ралф надигна пълната си чаша и изпразни половината на един дъх. Ще остане до края, заключи Вик. И наистина какъв смисъл имаше в шест сутринта да си върви вкъщи да спи, след като денят, така или иначе, е опропастен? Припаднал-неприпаднал, ще остане. Беше прекалено пиян, за да съобрази, че стига да поиска, може да бъде с Мелинда целия следобед.