Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Не! — изхихика Трикси.

— Е, хайде да спиш! Ама тоя път наистина!

Мълчание. Подействува му добре. Излезе и затвори вратата след себе си.

Мелинда беше угасила още една лампа и в хола беше значително по-тъмно. Двамата с Ралф се поклащаха в ъгъла в бавен, ленив танц. Беше почти четири часът.

— Искаш ли нещо за пиене, Ралф? — попита Вик.

— Какво? О, не, благодаря. Май вече ми стига.

Това съвсем не означаваше, че Ралф смята да си тръгва, камо ли пък в четири сутринта. Мелинда беше обвила ръце около врата му. Явно според нея Вик беше казал нещо ужасно на Джоуел Наш и затова тая вечер е решила да бъде особено благосклонна към Ралф. Непрестанно да го насърчава да остане, без съмнение и за закуска, дори Ралф да пребледнееше от умора, както му се случваше понякога. „Остани, мили, остани, моля те. Ще ми се цяла нощ да будувам.“ Е, как да не остане? Всички оставаха. Дори ония, които на следващия ден бяха на работа, а Ралф Гоздън не беше от тях. И, разбира се, колкото по до късно оставаха, толкова повече се увеличаваше вероятността Вик да се оттегли в стаята си и да ги остави насаме. Често Вик оставяше Ралф и Мелинда насаме в шест сутринта — ако са прекарали целия следобед заедно, защо да не им предостави още два часа и половина, докато дойде да закуси в осем и половина? Навярно беше проява на дребнавост да дразни гостите на Мелинда, като седи цяла нощ с тях, но някак си все не успяваше да се покаже дотам любезен, че да се махне от собствения си дом, за да им достави удоволствие. Вместо това четеше книга след книга, така че поне времето му не отиваше на вятъра.

Тая вечер Вик изпитваше силна, първична враждебност към Ралф Гоздън, каквато досега не познаваше. Припомни си за десетките бутилки уиски, които беше купил в негова чест. За опропастените вечери. Стана, остави на рафта книгата, която четеше, и бързо се отправи към вратата на гаража. Мелинда и Ралф вече направо се прегръщаха. Безмълвното му излизане можеше да бъде изтълкувано или като нежелание да ги притеснява, когато се целуват, или че ще се върне веднага, или пък че е твърде ядосан, за да им каже лека нощ. Вярно беше второто, но за него можеше да се досети само Мелинда, тъй като Ралф не бе го виждал да излиза и да се връща отново. Беше го прилагал няколко пъти на Джо-Джо.

Включи флуоресцентното осветление в гаража и бавно заоглежда грижливо подредените кутии с билки, аквариумите, в които градинските охлюви лазеха из навлажнена джунгла от стръкове овес и райграс, отворената върху плота кутия с частите на електрическата бормашина, като механично отбеляза, че всяка част е сложена на място.

Стаята му беше строго и функционално подредена почти като гаража: най-обикновено легло персон и половина с тъмнозелена покривка, един дървен стол и още един с кожена тапицерия пред огромното бюро, отрупано с речници, дърводелски инструменти, мастилници, писалки, моливи, справочници, изплатени и неизплатени сметки — всичко в образцов ред. Нямаше картини по стените, само над бюрото висеше най-обикновен календар, подарен от местното дърводобивно предприятие. Вик умееше да се събужда сам точно когато си определеше, и сега, като погледна часовника на ръката си, се настрои да се събуди след половин час, в пет часа и седем минути. Изтегна се на леглото и методично заотпуска всяка част на тялото си.