Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Навремето в държането на Мелинда също имаше нещо необичайно, иначе той никога не би се оженил за нея. Да я ухажва и настоява за женитба, беше все едно да обуздава див жребец, само дето трябваше да го прави далеч по-незабележимо. Беше твърдоглава и разглезена, от тия, дето непрекъснато ги изключват от училище за явно неподчинение. Изключвали я бяха от пет училища и на двадесет и две години, когато се срещнаха, тя смяташе, че животът не е нищо друго освен стремеж към удоволствия — на това мнение беше и сега, само че тогава в бунта й имаше борбеност и въображение, които го бяха очаровали, защото ги откриваше и у себе си. Сега от въображението, изглежда, нищо не беше останало, а борбеността й се изразяваше в разбиването на скъпи вази в стените. Единствената останала вкъщи ваза беше метална, при това емайлът й на места беше олющен.
Най-напред Мелинда не искаше деца, после поиска и отново се отказа и най-накрая след четири години пак поиска дете и роди. От доктора Вик разбра, че раждането не е било толкова тежко, както обикновено при първо дете. Но Мелинда се оплакваше на всеослушание и преди, и след като роди, въпреки че той й осигури възможно най-добрите грижи, посвещаваше й цялото си време, пренебрегвайки работата си. Щастлив беше, че има дете от Мелинда, но тя отказа да се грижи за него извън границите на най-необходимото и изобщо детето я интересуваше не повече от някое бездомно кутре, което храни в къщата си. Вик си го обясняваше с това, че да бъде едновременно и майка, и съпруга, е прекалено голямо бреме за бунтарския й дух. Детето означаваше отговорност, а Мелинда не искаше да я поема. Затова побърза да стовари раздразнението си върху него, като заяви, че вече не го обича по оня „романтичен“ начин, както преди. Вик го прие съвсем спокойно, но истината беше, че и Мелинда бе започнала малко да го отегчава. Изобщо не я интересуваха неговите занимания, а той непрестанно се увличаше по какво ли не — печатане и подвързване на книги, пчеларство, производство на сирене, дърводелство, хубава музика и хубави картини, градинарство, наблюдаване на звездите, за което се беше снабдил и с чудесен телескоп.
Когато Биатрис беше около двегодишна, Мелинда се хвана с Лари Осбърн — млад и не твърде интелигентен преподавател в училището по езда край Литъл Уесли. Преди това месеци наред беше все мрачна и разстроена, но когато Вик се опиташе да разбере какво я измъчва, тя не намираше какво да му отвърне. Щом започна връзката си с Лари обаче, стана по-весела, по-оживена и по-мила към Вик, особено като видя колко спокойно приема нещата. А той се правеше на по-спокоен, отколкото беше в действителност, макар че я попита дали не иска развод. Не искаше.
Струва му петдесет лири и два часа време да обсъди положението с един психоаналитик в Ню Йорк. Той беше на мнение, че след като сама е пренебрегнала съвета на психоаналитик, Мелинда ще му донесе нещастие и накрая ще се разведе с него, ако не започне да я държи изкъсо. Това противоречеше на принципите на Вик — той, улегналият човек, да държи изкъсо друг улегнал човек. Дори да не беше вярно за Мелинда, той предпочиташе да се отнася към нея като към улегнал човек. Всъщност от всичко, което му наговори психоаналитикът, само едно не му беше минавало през ум — че подобно на много жени, които са станали майки, Мелинда може да е „скъсала“ с него като мъж и съпруг, след като вече я е дарил с дете. Самата мисъл за майчински инстинкт у Мелинда го забавляваше и винаги когато си припомняше твърдението на психоаналитика, се усмихваше. Според него точно обратното я беше накарало да го отблъсне — тя знаеше, че той още я обича, и беше решила да не отвръща на чувствата му, като на свой ред му засвидетелствува любов. Може би „любов“ не беше точната дума. Те си бяха предани, разчитаха един на друг и ако единият не си беше вкъщи, другият чувствуваше отсъствието му. Не съществуваше дума за чувството му към Мелинда, за тази смесица от отвращение и преданост. Затова и приказките, че положението било „непоносимо“ и че неизбежно ще се стигне до развод, само затвърдиха мнението на Вик, че психоаналитикът греши. Ще покаже на тоя психоаналитик и на целия свят, че положението съвсем не е непоносимо и че развод няма да има. Както и че не възнамерява да страда. Та светът е преизпълнен с интересни неща.