Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

По време на петмесечната история на Мелинда с Лари Осбърн Вик се премести да спи в пристройката на гаража, която специално си беше направил. Премести се в знак на протест срещу тая глупава история (че е глупак, беше единственото, в което Вик открито винеше Лари), но след няколко седмици, когато подреди книгите и микроскопа и откри колко му е лесно да става нощем, без да се тревожи, че безпокои Мелинда, и да гледа звездите или да наблюдава охлювите си, които нощем бяха по-подвижни, отколкото денем, Вик реши, че гаражът е за предпочитане. Когато Мелинда скъса с Лари или по-скоро той скъса с нея, Вик не се върна в спалнята, защото Мелинда и дума не отвори за това, а и на него вече не му се щеше. Доволен беше от разрешението, а, изглежда, същото се отнасяше и за Мелинда. Известно време тя не беше така весела, както когато Лари беше край нея, но скоро си намери друг любовник — младия Джо-Джо Харис с щръкналата адамова ябълка, който откри в Уесли магазин за грамофонни плочи и набързо се разори. Мелинда накупи плочи за неколкостотин долара, но и това не се оказа достатъчно. С Джо-Джо караха от септември до януари.

Вик разбираше, че според повечето хора Мелинда не го напуска заради парите му — донякъде това наистина бе така, но той не му отдаваше никакво значение. Парите му бяха безразлични. Не беше се трудил за доходите си, дядо му бе го сторил вместо него. И той, и баща му дължаха парите си единствено на случайността, че са негови потомци. Защо тогава Мелинда, неговата съпруга, да няма същите права над тях? Имаше четиридесет хиляди долара годишен доход, който получаваше от двадесет и първия си рожден ден. Бяха му подмятали, че в Литъл Уесли понасят Мелинда само заради него, но той не го вярваше. Даваше си сметка, че Мелинда е достатъчно привлекателна — само да не я заговори човек. Беше великодушна, сърдечна, забавна в компания. Не одобряваха, разбира се, любовните й истории, но Литъл Уесли — старият, изискан град, чиято издънка бе младият, по-делови Уесли — беше извънредно чужд на нравоучителните проповеди, сякаш с всички сили се мъчеше да заличи клеймото на пуританизма на Нова Англия, тъй че поне засега нямаше човек, който е уличил Мелинда в безнравственост.