Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Билбари — захили се Цила — нацапа гащите, но да ви кажа, не беше единственият. В укреплението бяхме двеста души, и то не беше така солидно като това. Трябваха ни само няколко минути, за да решим да се махаме колкото се може по-бързо.
— Когато стигнахме градските стени, всички отряди от север и запад също се прибираха — продължи той. — Никъде не се водеше битка. После, на следващия ден, те просто пристигнаха.
Той огледа присъстващите — всички очи бяха вперени в него и мъжете слушаха с напрегнато внимание.
— На третия месец от обсадата симпатичните войничета от гвардията на раджата се превърнаха в най-озверялата група, която съм виждал. Бореха се за домовете си, така че имаха повече основания за боен дух от нас.
Той замълча. Калис изчака малко и после попита:
— Кога ви предложиха да се предадете?
— Точно там е номерът! — Цила изглеждаше притеснен.
— Защо, какво стана? — попита Калис.
— Не ни предложиха да се предадем. Просто дойдоха до границите на нашия обстрел и започнаха да копаят окопи и да си приготвят обсадните машини. Цяла седмица на практика нямаше истински схватки, само по някой и друг изстрел от крепостните стени, за да ги държим нащрек. За човек, който не бе държал нищо, освен церемониална сабя, раджата беше смел мъж и беше застанал начело на армията си… — Цила притвори очи, покри ги с ръка и за момент Ерик помисли, че ще заплаче. Когато обаче наемникът махна ръката от очите си, младежът не забеляза сълзи, а само застинал луд гняв.
— Глупакът му с глупак стоеше, облечен в царска наметка и сложил проклетата си корона на главата, с дворцов паун до него, докато ония гущери обикаляха стените на града му. Той им заповяда да се оттеглят.
— И какво? — каза Калис.
— Не можа да разбере, че това не е война за контрол върху търговските пътища или за разрешаване на някакъв въпрос на чест. Нищо не можа да разбере, дори когато нахлуха в двореца му и започнаха да колят жените и децата му пред очите му… — Цила затвори очи, после добави шепнешком: — Мисля, че така и не разбра, когато го грабнаха и го набиха на кол пред собствения му дворец.
— Набили са го на кол? — ахна Ерик.
— Беше отвратително — каза Цила. — Призлява ми само като си спомням. И се отвращавам и от себе си, ако трябва да си призная.
— Вие сте били защитени от лагерния мир — припомни му Праджи; грозното му лице беше станало още по-неприятно от тъмни подозрения. — Обърнахте ли си наопаки наметките?
— Моят капитан и другите… — кимна Цила. Изглеждаше изтощен от разказа си. — Знаете, че винаги има пътища навътре и навън от град под обсада за опитните мъже без достатъчно пари. Гущерите не настояваха да се предадем. Те се нахвърляха върху нас отново и отново. Мъжете, които воюваха за тях, са най-лошите, които съм виждал, а през живота си съм срещал достатъчно закоравели убийци. Но гущерите… — Той отпи дълга глътка. — Те са три и повече метра високи и в раменете са широки колкото двама мъже. Един удар на меча им може да отнесе ръката на здрав мъж или да разсече щита му. И освен това са безстрашни. Но не атакуваха, докато стената не беше пробита. — Той поклати глава. — Докато не напуснахме стената и не им я оставихме.
Праджи изглеждаше готов да се хвърли върху мъжа. После бавно се изправи, изгледа дълго Цила, изплю се на земята и си тръгна. Калис беше повече заинтересуван от фактите, отколкото да съди наемника за действията му.
— Нещо друго?
— Капитаните го предложиха. Знаехме, че сме победени. Гущерите всеки ден получаваха хора и припаси по реката, а ние ставахме все по-слаби. Някой подпали склада за зърно. — Ерик мигна от учудване; знаеше се, че прахът от зърното може да експлодира само от една искра; заради това край мелниците и зърнените складове край Рейвънсбърг не беше разрешено паленето на огън. — Взривът унищожи половината от зърнените ни запаси, както и част от жилищата. Друг отрови по-голямата част от виното и мнозина умряха мъчително. — Притвори очи и не се сдържа — една сълза все пак се отрони. Това бяха сълзи както от ярост и притеснение, така и от жал. — И техните проклети прорицатели. Раджата си беше наел свои и някои бяха добри. Имаше и няколко жреци, които лекуваха ранените и болните. Но магьосниците на гущерите бяха по-добри и по-силни. По време на сраженията се чуваха странни звуци и човек можеше да изпита ужас независимо от хода на битката. Посред бял ден от каналите изскачаха плъхове, хапеха ни по глезените или се качваха по краката ни. Имаше облаци от гадини и мухи, толкова плътни, че щом си отвориш устата, се задавяш. Пресният хляб ставаше баят незабавно след изваждането му от пещта и млякото се пресичаше още докато дояха кравите. И всеки ден гущерите правеха укрепленията си и ни обстрелваха с обсадните си машини…