Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Точно така! — радостно възкликна Язон.
Въпреки че — какво радостно имаше в това? Просто много му се искаше не той, а някой друг да изкаже тази мисъл. Така тя прозвуча много по-убедително.
— Именно! Страхотна си Мета! Симбиоза! И аз исках да ви напомня за киборгите. За тези бойни птици, благодарение на които попаднахме тук, за стоманения глиган и за другите полуживотни, които периодично се появяват на Саанд и, накрая, за новото поколение пирински твари…
— Голяма каша, Язон… — промърмори Бручо.
— Разбира се, каша — съгласи се Язон с въздишка. — Просто споделих идея и предлагам на всички да я обмислят. Да се разберем така: отбой до утре, а на сутринта ще се съберем на съвещание. Струва ми се, че в най-важното Арчи е прав: едва ли има нещо по-глупаво от това да нахлуем в тази механизирана лудница с картечници в ръце…
Сутрешното съвещание не се състоя. По-точно казано, беше бързо и лаконично. Екипажът на „Арго“ още закусваше, когато останалият на дежурство при обзорните екрани Гриф вдигна тревога. Към линкора на пирянците с достатъчно голяма скорост се приближаваше неизвестен обект и ако се съди по траекторията му и по постоянно променящия се спектър на отражение и излъчване, той беше пилотиран.
— Като че не е нито снаряд, нито торпедо, но може да бъде опасен — разсъди на глас Гриф, който за миг се бе оказал зад пулта на артилерийското управление.
Тези думи бяха предадени по интеркома във всички помещения на кораба и Язон много бързаше да предотврати евентуална стрелба. Той нахлу в командната зала едновременно с Мета и Кърк.
Непознатият обект вече отчетливо се виждаше на екрана и скоростта му забележимо бе намалена. Лесно можеше да се определи, че това е летателен апарат от универсален тип. Широко разперените му крила, чието предназначение бе добре разбираемо в атмосферата, в космоса можеха да вършат работа само като слънчеви батерии. Носовата част на тоя самолет бе моделирана като красиво девическо лице, а аналогията се подсилваше от едър бюст върху долната част на фюзелажа. Подобен дизайн събуждаше спомен за древни времена, когато носът на платноходите, бродещи из океаните, е бил дърворезба с образи на хора и животни, което е нямало нищо общо с целесъобразността, а се е правело за красота или по магически съображения. Наистина, функционалността на подобен род детайли в един лайнер предизвикваше силни съмнения.
Междувременно белоснежната птица се приближаваше и всички като хипнотизирани следяха нейния полет. Язон осъзна, че думата „птица“ му е дошла естествено и закономерно. Бялата Птица на Отмъщението! Не е ли това тя?
— Максимум светлина върху обекта! Максимум информация за обекта върху монитора! Да се включат всички системи за защита, но да не се стреля в никакъв случай! Опитайте се да й предадете нашето предложение за сътрудничество.
„Да, именно «й» предайте — помисли си Язон. — Този летателен апарат просто изисква да бъде назован в женски род.“
— Няма отговор? Опитайте още веднъж! Не стреляйте!!!
Язон направо крещеше своите команди една след друга, без да ги съгласува с никого, но Мета само кимаше в знак на подкрепа, а Кърк едва забележимо с очи даваше да се разбере, че не възразява.
Колкото по-близо идваше жената-птица, толкова по-малко заплашителна изглеждаше. Мнозина успяха да пресметнат по прибори размерите на летателния апарат, но Мета първа успя да изрече:
— Та тя е с размерите на човек! Даже по-малка. Значи това не е кораб, не е устройство, а киборг.
Догадката й беше по-скоро интуитивна и изпреварваше логическия ход на мисълта. Но и Язон мислеше същото.
Киборг или не, бялата птица доближи до „Арго“ съвсем плътно, сгъна криле и спусна колесник, не, не колела, а обикновени птичи крака! И кацна на конзолата на ракетната установка като на клонка. Нямаше никакво видимо оръжие, а колкото до скрити средства за нападение — не може всичко да се предвиди, я! Но в този случай се оказа, че няма какво да се предвижда. Като че беше някаква чайка, нехайно кацнала на крайбрежните камъни, или самият гълъб на мира, добър посланик, вдъхващ надежда като бяло знаме на парламентьор.
Стандартен отговор на радиосигнала така и не дойде (по тия места май нямаше кой знае какви стандартни неща), но след известно време, когато пирянците не само успяха да се окопитят, но и започнаха да се въртят от нетърпение и бездействие, на челото на жената-птица присветнаха цифри и започна обратно броене на секунди и минути.