Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Ех, би било хубаво да намериш подобно нещо — подхвърли Майкъл.
Николич не му обърна внимание. Унесено нарисува балончета около няколко думи в рамката под шарадата.
— Всъщност стихотворенията на Порфирий са много по-заплетени. Скритите думи отправят послания, но също така рисуват картини.
— Какво искаш да кажеш?
Сякаш произволно, Николич направи кръгчета около още думи в мрежата. Когато свърши, кръговете, които беше очертал, оформиха силует на полицай.
— Нещо такова. Порфирий бил много умен. Понякога самите картини се състояли от букви, които изразявали къси думи или числа. Когато Константин отпразнувал двайсет години от началото на управлението си, Порфирий написал стихотворение, в което скритото послание образува XX — римското число за двайсет. В едно известно стихотворение посланието рисува формата на кораб. В други — титлите на императора или неговия монограм.
Аби се вторачи в него.
— Неговият монограм?
— Хи Ро. Като лабарума.
— Отново този лабарум — въздъхна Майкъл. — Това ще да е.
Обаче Аби мислеше по-надалеч и по-бързо. Тя измъкна Груберовата разпечатка от купчината листа — не напечатаната на машина транскрипция, а грубото изображение, реконструирано от ръкописа.
— Покажи ми къде тук е стихотворението.
Николич го посочи. Цялата страница беше тъмна и размазана, буквите представляваха черни сенки, като клонки, плуващи в кална вода. Но тя успя да види къде сочеше Николич. Черен блок от текст с дължина осем реда…
Аби направи квадрат с показалците и палците си и обрамчи текста. Без да разваля формата, вдигна ръце към ключицата си.
Някои учени смятат, че дори са били поднасяни на императора върху златни плочки, със скъпоценни камъни под важните букви.
— Имаше една златна огърлица — започна Аби. Майкъл я стрелна с предупредителен поглед — не пред Николич — но тя въпреки това продължи. — Намерихме я с ръкописа — квадратна форма с Хи Ро в средата. Мисля, че би паснала точно върху стихотворението. — Тя се замисли и си припомни усещането за студения метал върху голата си кожа и как инкрустираното стъкло улавяше светлината. — В нея имаше инкрустирани мъниста. Дали не показват кои букви трябва да прочетеш, за да научиш скритото послание?
Николич се загледа в нея, сякаш не можеше да реши дали да се довери на разказа й, или да го отхвърли като налудничав.
— И къде е тази огърлица сега?
36.
Константинопол — май 337 г.
Денят е горещ, но от банята излязох измръзнал до кости. Бързо се връщам у дома и обличам дебела вълнена туника и наметало. Прекалил съм — на половината път до двореца вече съм лепкав от пот и треперя на силното майско слънце.
Сядам под сянката на една колонада. Нещо в мен се е счупило; болен съм. Трябва да се успокоя или ще свърша като Симах.
Нова идея ме хвърля в треска. Може би Симах е разправял лъжи като последен опит да избегне заточението. Не, не мисля, че е вярно.
Симеон се смая, че обвинявам него, след като доказателството беше повече от очевидно: документите са били у Симах. За мене беше прекалено лесно да отхвърля този факт, след като реших, че са скроили номер на стареца. Ами ако ги е имал през цялото време? Убил е в библиотеката Александър, взел е неговите документи и е открил всички мръсни тайни на Константин, заключени в кутията. Не е за чудене, че е искал да се отърве от тях. А непохватният му опит да го направи, след който го пипнаха, показва повече от всеки заговор колко е бил нервен.
Вече не ме е грижа кой е убил Александър. Единственото, което искам да зная, е какво е научил Симах — и защо е умрял заради това.
Константин не е първият император, който издига двореца си на нос. Както винаги, той събаря миналото и гради върху неговите основи, но с мащаби, надхвърлящи въображението на неговите предшественици. Когато инженерите му започнаха да копаят, откриха огромен празен резервоар под парцела. Константин лично дойде да го разгледа.
— Ще бъде срамно да се прахоса цялото това място — гласеше неговата присъда. — Използвайте го за бумагите.
Така подземието беше определено за Scrinia Memoriae — Хранилище за архиви. В някои отношения е много уместно, че е разположено в стар резервоар. Империята се свива в един кладенец на паметта. А документите, подредени на извитите му лавици, са толкова дълбоки, че са неразбираеми.