Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Слязоха по стълбите с един слуга с напудрена перука пред тях и друг с напудрена перука зад тях, по-голямата сестра надменно, малката — смирено, и излязоха вън, на ненапудрената Харли Стрийт, Кавендиш Скуеър.
— Е? — обади се Фани, като повървяха мълчаливо. — Имаш ли да кажеш нещо, Еми?
— О, просто не знам какво да кажа — отвърна тя отчаяна. — Ти не го ли харесваш този младеж, Фани?
— Да го харесвам ли? Ами че той е същински идиот.
— Така ми е мъчно — не се обиждай, — но понеже ме попита дали имам да кажа нещо, толкова ми е мъчно, че беше принудена да позволиш на тази дама да те унижава с подаръците си.
— Ах, ти, глупачко! — отвърна сестра й и така силно я дръпна за ръкава, че я раздруса. — Нима нямаш характер? Не се учудвам! Ти не се уважаваш, ти нямаш достойнство. Така както позволяваш на този отвратителен малък Чивъри — изречено с обидно натъртване — да се мъкне подире ти, така и ще оставиш да тъпчат семейството ти, без дори да се обърнеш.
— Не говори така, мила Фани. Правя каквото мога, за вас.
— Правела, каквото може, за нас — повтори Фани, като я мъкнеше бързо напред. — А нима би позволила една жена като тази, която само като я погледнеш, стига да имаш малко опит, веднага ще разбереш, че е безкрайно фалшива и нахална — нима ще й позволиш да тъпче семейството ти и ще й поблагодариш за това?
— Не, Фани, разбира се, че не.
— Остави я тогава да си плати за наглостта, глупаче такова. Какво друго да я накарам да стори? Нека да си плати за наглостта, глупаво дете; и да помогне на семейството ти с парите си!
Не проговориха вече по целия път до жилището, в което живееха Фани и чичо й. Като стигнаха там, намериха стареца да се упражнява най-горестно на кларинета си в един ъгъл на стаята. Фани трябваше да си направи импровизиран обед от котлети, бира и чай; и възмутено се преструваше, че си го приготвя сама, макар в действителност сестра й да свърши всичко. А когато най-после седна да яде и да пие, Фани хвърляше приборите по масата и се ядосваше на хляба си, също както баща й бе постъпил предишната вечер.
— Ако ме презираш — заяви тя и се обля в сълзи, — защото съм била танцувачка, защо тогава ме принуди да стана такава? Ти си причина за това. Ти би искала да се прекланям до земята пред тази мисис Мърдл и да я оставя да дрънка, каквото си ще, и да се отнася към всички ни с презрение, и да ми го казва направо в очите. Само защото съм била танцьорка!
— О, Фани!
— А и Тип, и той, бедното момче. Значи тя може да го обижда, колкото си ще, само защото бил осъждан и работел черна работа и тъй нататък. Не, за всичко си виновна само ти, Еми. И би могла да бъдеш доволна поне от това, че съм го защитила.
През цялото това време чичото надуваше горестно кларинета в своя ъгъл, а от време на време го отдръпваше на два-три сантиметра от устата си и се накланяше към тях с някакво несигурно чувство, че някой може би е казал нещо.
— Ами баща ти, бедният твой баща, Еми. Само защото не е на свобода, за да могат да го видят и да се защити сам, ти позволяваш на подобни хора да го обиждат безнаказано. Ако не ти е жал за тебе самата, понеже имаш възможност да излизаш навън и да работиш, то него поне би могла да съжалиш, струва ми се, като знаеш какво е преживял.
Фани изливаше гнева си върху чаените чаши и хляба, докато беше разгневена, а после заяви, че била най-нещастното момиче на света и че предпочитала да е мъртва. Подир това плачът й премина в разкаяние, тя стана и прегърна сестра си. Малката Дорит се опита да я накара да мълчи, но тя заяви, че искала да говори и трябвало да говори! А после повтори на няколко пъти: „Прости ми, Еми!“ и „Извини ме, Еми!“ със същата страст, с която бе изразявала възмущението си.
— Но повярвай, повярвай ми, Еми — подхвана тя отново, когато вече седяха една до друга в сестринско разбирателство, — повярвай, че щеше да гледаш на всичко това с други очи, ако познаваше малко по-добре Обществото.
— Много е възможно, Фани — каза кротката малка Дорит.
— Виждаш ли, докато ти си седеше в къщи, затворена от околния свят, Еми — продължаваше сестра й все по-покровителствено, — аз бях навън, движех се в Обществото и, изглежда, съм станала горда и доблестна — а може би дори повече, отколкото трябва?