Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Да, да, момчето ми, няма да го държа повече от минута — рече капитанът, като кимаше с всичкото достойнство, на което бе способен.
Пърч скоро се върна и каза:
— Моля, капитан Кътъл, минете насам.
Управителят мистър Каркър, стъпил върху килимчето пред незапалената камина, която бе украсена с кафява хартия, погледна капитана при влизането му не особено насърчително.
— Мистър Каркър? — попита капитан Кътъл.
— Предполагам, че е така — отвърна мистър Каркър, като оголи всичките си зъби.
На капитана му се понрави това, че той му отговори с усмивка. Беше приятно.
— Разбирате ли — започна капитанът, а очите му бавно обгръщаха стаята, за да видят толкова, колкото му позволяваше яката на ризата, — аз самият съм моряк, мистър Каркър, а Уол’р, който се числи тук във вашите списъци, ми е почти като син.
— Уолтър Гей ли? — обади се мистър Каркър и отново оголи всичките си зъби.
— Точно Уол’р Гей — отговори капитанът, — правилно!
В гласа на капитана прозвуча задоволство от схватливостта на мистър Каркър.
— Аз съм близък приятел на него и чичо му. Навярно — добави капитанът — вашият главен началник е споменавал името ми пред вас — капитан Кътъл.
— Не! — каза мистър Каркър с още по-широка усмивка от преди.
— И така — продължи капитанът. — Имах удоволствието да се запозная с вашия началник. Навестих го в крайбрежието на Съсекс заедно с младия ми приятел Уол’р, когато… накратко казано, когато бе необходимо да постигнем известно споразумение — капитанът поклати глава дружелюбно, непринудено и същевременно многозначително.
— Струва ми се — рече мистър Каркър, — че на мен се падна честта да уредя сметката.
— Точно така — съгласи се капитанът. — Съвсем правилно. Вие я уредихте. А сега проявих дързостта да дойда тук…
— Седнете, ако обичате — усмихнато го покани мистър Каркър.
— Благодарим — каза капитанът и се възползува от поканата. — Изглежда, човек по-лесно разговаря, когато е седнал. А вие няма ли да седнете?
— Не, благодаря — отказа управителят и навярно по силата на навик, останал му от зимата, той продължаваше да стои гърбом близо до камината и наблюдаваше отгоре капитана, сякаш го оглеждаше с оголените си зъби и венци. — Та вие казвахте, че сте проявили дързостта… макар че това съвсем не е…
— Благодаря ви, момчето ми — рече капитанът, — да, дързостта да дойда тук във връзка с моя приятел Уол’р. Сол Джилс, неговият чичо, е човек на науката и може да се каже, че в науката той е чудо. Но иначе не е това, което се нарича умел моряк, нито пък е практичен човек. Уол’р е най-уредното момче, което сте срещали, но едно нещо му пречи и то е скромността. Въпросът, който искам да ви задам — каза капитанът, като понижи глас и заръмжа с поверителен тон — съвсем приятелски, само между двамата, за мое собствено сведение, докато главният ви началник се пооправи малко и аз мога да се срещна борд до борд с него, е следният — всичко ли е спокойно и наред тук и дали моят Уол’р се отправя на далечно плаване с попътен вятър?
— А вие как мислите, капитан Кътъл? — запита Каркър, като подбра пешовете си и отново зае своята поза. — Вие сте практичен човек и как мислите?
Хитрото и многозначително намигане, с което капитанът отговори на този въпрос, не би могло да бъде описано с никакви други думи освен с вече споменатите непроизносими китайски слова.
— Хайде! — възкликна капитанът, извънредно окуражен. — Какво ще кажете? Прав ли съм, или греша?
Поощрен и подтикнат от вежливите усмивки на мистър Каркър, капитанът бе изразил толкова много с намигането си, че смяташе, че има пълното право да зададе въпроса, сякаш най-обстойно бе изразил чувствата си.
— Прав сте — отговори мистър Каркър. — Не се съмнявам в това.
— Тогава, казвам аз, той се отправя на далечно плаване в хубаво време.
Мистър Каркър се усмихна в знак на съгласие.
— А вятърът е попътен и духа силно — добави капитанът.
Мистър Каркър отново се усмихна в знак на съгласие.
— Да, да! — възкликна капитанът с голямо облекчение и задоволство. — Аз много добре знаех какъв курс ще поеме корабът. Това разправях и на Уолтър. Благодаря ви, благодаря.
— Пред Гей се разкриват блестящи перспективи — отбеляза мистър Каркър, като разтегли устата си в още по-широка усмивка. — Целият свят е пред него.