Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Настигнаха една цистерна, която се движеше с по-малко от шейсет километра в час. Макар съседното платно да беше свободно, Флин не я изпревари, тъй като беше изцяло погълнат от записа.
„… четири следобед е и Абу Гамаа току-що дойде — занимавал се цял ден със семейни работи, нещо, свързано с братята му, и трябва да призная, че това доста ме беше отчаяло. Знам, че такива неща се случват, но точно днес ли трябваше да стане! Така или иначе, той вече е тук заедно с внука си Латиф и всички сме се качили на скелето. Донесли са два лоста, както и порест каучук, върху който да поставят блока, когато го извадят, и вече започват работата с лостовете. Калее барак, Абу… блокът е започнал да се клати и той смята, че магнетофонът…“
Дочу се леко изтракване, навярно от касетофона, който Фадауи оставяше някъде. Във вълнението си, изглежда, бе забравил да го изключи и макар вече да не говореше пред вградения микрофон, записът продължаваше. От лентата долиташе пъшкане и мърморене, скърцането на скелето, тракане и стържене на метал в камък. От време на време се чуваше гласът на Фадауи, който даваше нареждания на арабски: „Калее барак, Абу! Хареес, хареес. Батее ауее!“ — Тонът му ставаше все по-забързан и припрян, а пъшкането около него все по-тежко, докато не долетя взрив от викове и някакъв остър стържещ звук от търкащи се камъни, последван от тупване, като че ли нещо тежко се бе стоварило върху мек материал. Тишина. Последва отново гласът на Фадауи — приглушен, невярващ: „Мили боже! Всемогъщи боже, тук е пълно с…“
Цистерната пред тях изведнъж рязко забави и Флин в последния момент излезе в другото платно, за да избегне удара. Таксито, което тъкмо се канеше да ги изпревари, яростно забибипка и шофьорът му наби спирачки. Докато Флин минаваше пред камиона и махаше на таксито да продължава, Фадауи бе продължил разказа си в микрофона, гласът му трепереше от възбуда:
„… голяма кухина, пълна с каменни блокове, струпани като… барелефи, йероглифни надписи, парчета от статуи — описвам всичко така, както го виждам, това са просто множество… мили боже, та това е… свитък, да, свитък, почакай, Нефер… а това знакът «ка» ли е? Нефер-Ка-Ра Пе-пи, господи, мили боже, Неферкара Пепи — Пепи II. Просто не вярвам на очите си — остатъци от Старото царство… трябва да вляза там, трябва…“
Чу щракане — Фадауи спря касетофона. Флин се приведе със светнали очи, искаше му се записът да продължи — и след малко той наистина продължи. Сега гласът на Фадауи звучеше по-спокойно, а като фон се чуваше скърцане на стъпки по чакъл.
„Вече е полунощ, отместихме блока и вървя към централната сграда. Все още не мога да повярвам какво открихме. От толкова време смятах, че никога няма да има откритие, равняващо се на Имти-Хентика, което определях като връх в кариерата си, а сега изведнъж, съвсем неочаквано… толкова прекрасно… кой би си помислил, кой би допуснал…“
Замълча, задавен от чувства. За малко се чуваха единствено стъпките му. После той явно се овладя и продължи:
„Както подозирах, оказа се, че зад стената на светилището има голяма кухина с широчина около три метра и с дължината на самия храм. Онова, което не бях предвидил — а и не бих могъл да предвидя, — беше, че кухината е запълнена с останки от значително по-отдавнашен храм, най-вероятно изграден по време на управлението на Пепи II. Разбира се, това е било практика за древните египтяни: да използват останките от един паметник, върху които да построят нов — например Ехнатон талатат в Карнак, — но не мога да се сетя за нещо, което дори малко да се доближава до важността на сегашната находка. Огледах нещата съвсем бегло, но дори това… цветовете са просто удивителни, надписите съвършено уникални, в някои случаи има текстове, за които не съм и чувал, сред тях поне един, а навярно няколко, които имат връзка с Бенбен и Скрития оазис — ох, само като кажа на Флиндърс!“