Тайната история

— От къде можеш да кажеш какво е направил? Вече може да е разказал на половината хора на купона.

— Склонен съм да заложа на това, че не е. Разбира се, Бъни е непредсказуем, но досега постъпките му са доста елементарни. Имах пълното основание да смятам, че на теб ще каже първи.

— Защо така?

— Нали не смяташ за случайност това, че измежду всички, с които може да сподели, го е казал на теб?

— Не знам, може би просто бях по-близо от другите.

— На кого другиго може да каже? — каза нетърпеливо Хенри. — Никога няма да отиде в полицията открито. Ако го направи, ще загуби колкото и всички нас. По същата причина не смее да каже и на непознат. А това ни оставя силно ограничен кръг от хора, на които може да се довери. На първо място — Марион. На второ — родителите му. На трето — Клоук. Джулиан е последна възможност. И на теб.

— Какво те кара да мислиш, че не е казал на Марион например?

— Бъни може да е глупав, но не е чак толкова глупав. До обед на другия ден всички в колежа ще знаят. Поради други причини Клоук също е лош избор. Няма толкова голяма вероятност да изгуби и ума, и дума, но не може да му се има доверие. Клоук е вятърничав и безотговорен. А и е склонен да гони собствения си интерес. Бъни го харесва, мисля, че дори му се възхищава, но никога няма да му се довери за такова нещо. За нищо на света няма да каже на родителите си. Със сигурност ще го подкрепят, но без капка съмнение веднага ще отидат в полицията.

— А Джулиан?

Хенри сви рамене.

— Може да каже на Джулиан. Склонен съм да го призная, но все още не му е казал, а мисля, че сега засега няма голяма вероятност да го направи.

— Защо?

Хенри ме погледна учудено.

— Та как мислиш, на кого ще е по-склонен да повярва Джулиан?

Никой не каза нищо. Хенри си дръпна силно от цигарата.

— И тъй — каза и издиша дима. — Въпрос на елиминиране. Не е казал на Марион или Клоук, защото се бои, че ще кажат на другите. По същата причина не е казал и на родителите си и вероятно няма да го направи освен в краен случай. Какви възможности му остават? Две. Може да каже на Джулиан, който няма да му повярва, или на теб, а ти ще му повярваш, но няма да се раздрънкаш.

Погледнах го вторачено.

— Догадки — казах най-накрая.

— Нищо подобно. Мислиш ли, че ако беше казал на някого другиго, щяхме да седим тук? Мислиш ли, че сега, след като ти е казал, ще бъде толкова безразсъден, та да каже на трети човек, след като още не е видял твоята реакция? Защо мислиш, че те е търсил днес следобед? Защо мислиш, че ни преследва през целия ден?

Не му отговорих.

— Защото проверява. Снощи е бил пиян, уверен в себе си. Днес не е толкова сигурен какво мислиш. Иска още едно мнение. Иска да види твоя отговор, за да последва примера ти.

— Не разбирам.

Хенри отпи от кафето.

— Какво има да не разбираш?

— Защо, по дяволите, толкова бързаш да го убиеш, след като мислиш, че няма да каже на никого, освен на мен.