Снежния човек

Удин Накен, журналист във „Ве Ге“, зъзнеше на тротоара пред хотел „Радисън“ и проклинаше най-общо света и хората, а по-конкретно — работата си. Доколкото можеше да прецени, празненството на „Либерал“ вървеше към своя край, защото последните гости напускаха залата. По принцип именно те се оказват най-интересни и „цъфват“ по вестникарските заглавия. Приключването на редакционния брой обаче наближаваше. Още пет минути и Удин трябваше да измине няколкостотинте метра до офиса на улица „Акер“, да седне пред компютъра и… да напише на редактора, че вече е голям човек и няма никакво желание да кисне като тийнейджър пред прозореца, където се вихри купонът, с нос, долепен до стъклото, и с надеждата някой да излезе и да му разкаже кой с кого е танцувал, кой кого е черпил с питие и кой с кого се е натискал. С две думи, щеше да му изпрати молба за напускане.

По време на празненството до журналистите стигнаха някакви слухове — прекалено фантастични, за да са лъжливи, — но не беше редно да ги публикуват. Всичко си има граници. Пресата също се подчинява на неписани правила. Или поне журналистите от поколението на Удин. За останалите професионалният морал бе изгубил стойността си.

Той се огледа. На студа зъзнеха само неколцина негови колеги и фотографи — явно бяха най-издръжливите или пък имаха по-дълъг срок за предаването на материалите за утрешния брой на „техните“ издания. До тротоара рязко сви забързано волво „Амазон“, шофьорът удари спирачки и отвътре изскочи мъж. Удин Накен го позна веднага. Даде знак на фотографа да го последва и двамата хукнаха след полицая.

— Хари Хуле — изпуфтя задъхан Накен. — Какво търси тук полицията?

Старши инспекторът се обърна. Очите му бяха кървясали.

— Отиваме на купона, Накен. Къде се забавляват празнуващите?

— В зала „Соня Хение“ на втория етаж. За твое съжаление купонът свърши.

— Мм. Да си мяркал Арве Стьоп?

— Тръгна си. Може ли да попитам защо го търсиш?

— Не. Сам ли си тръгна?

— На пръв поглед — да.

Старши инспекторът прикова очи в журналиста.

— В смисъл?

Удин Накен наклони глава. Нямаше представа какво става, но вече не се съмняваше, че има нещо.

— Плъзнаха слухове, че на партито се заговорил с някакво секси парче. Яко разгонена. Това за жалост няма как да го включа в репортажа за събитието.

— И? — избоботи полицаят.

— Жена, отговаряща на описанието, напусна хотела двайсет минути след Стьоп. Качи се в такси.

Хуле хукна обратно към колата. Удин обаче не възнамеряваше да го изпусне така лесно.

— Не тръгна ли след нея, Накен?