Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Пак познатия странен пламък в погледа ѝ.
— Mais oui, madame.
Арве Стьоп си сложи маската. Тя покри цялото му лице. Миришеше на гумени ръкавици за еднократна употреба. Едва виждаше жената през тесните процепи за очи.
— А аз искам от теб да… — подхвана той и веднага си даде сметка колко притеснен звучи гласът му.
Не успя да продължи, защото усети пареща болка над лявото ухо.
— Не говори! — извика тя.
Постепенно осъзна, че го е ударила. Макар да знаеше, че не бива да ѝ се противопоставя, за да не развали играта, той просто не издържаше повече под влажната гумена, розова маска със свински уши и зурла. Следващият удар се заби в стомаха му с шокираща сила. Арве Стьоп се преви надве, изохка и падна по гръб върху леглото. Даде си сметка, че е престанал да диша, едва когато пред очите му се разстла пълна тъмнина. Отчаяно се помъчи да си поеме въздух под прилепналата маска. Усети как жената стегна в хватката си китките зад гърба му. Мозъкът му най-сетне получи достатъчно кислород. Заедно с него се появиха болката и гневът. Какво си въобразява тази проклета кучка! Дръпна се рязко от ръцете ѝ и понечи да я хване, но китките му бяха закопчани с белезници на гърба. Перверзна курва!
Тя се приближи до него и прошепна:
— Виждаш ли какво е това?
Понеже маската се бе свлякла над очите му, Арве Стьоп не виждаше нищо.
— Няма нужда — отвърна той. — И по миризмата усещам, че в стаята има разгонена кучка.
Тя го удари над слепоочието и за миг той престана да чува. Все едно околните звуци бяха запис на диск, който прескача и после пак тръгва. Когато се опомни, Стьоп усети нещо топло да се стича по бузата му.
— С какво ме удряш, по дяволите? — извика той. — Разкървави ме, откачалка такава!
— С това.
Арве Стьоп усети нещо твърдо до носа и устата си.
— Помириши — подкани го тя. — Не е ли приятно? Стомана и оръжейно масло. „Смит & Уесън“. Има уникален аромат, нали? Изчакай да помиришеш барута. Ще ти хареса още повече. Ако изобщо успееш да усетиш миризмата му, де.
„Явно обича бруталните игрички“, опитваше се да се успокои Арве Стьоп. Но и в гласа ѝ, и в цялата ситуация нещо поставяше случващото се в нова, по-различна светлина. И за първи път от много време насам — толкова много, че се върна чак в детските си години, защото бе забравил чувството — Арве Стьоп изпита страх.
— Наистина ли не искаш да го запалим? — попита Бьорн Холм и се загърна в коженото си яке. — Когато този модел волво излезе на пазара, стана известен именно с качественото си парно.
Хари поклати глава и си погледна часовника. Един и половина. Повече от час дебнеха пред апартамента на Катрине в колата на Холм. По улиците, потънали в сиво-синкав мрак, не се виждаше жива душа.
— В началото волвото ми е било бяло, цвят номер 42 — бъбреше Бьорн Холм. — Но предишният собственик го пребоядисал в черно. В момента смятат този модел за ветеран и така нататък. Обаче плащам само 365 крони годишен данък. Това прави по една крона на ден…
Бьорн Холм млъкна, защото забеляза предупредителния поглед на Хари. После наду Дейвид Ролингс и Джилиън Уелч — единствената съвременна музика, която можеше да понася. Беше я записал на касета не само за да си я пуска на допълнително монтирания касетофон в колата, а и защото споделяше възгледите на малцината верни почитатели на касетите, които твърдяха, че аудиодисковете никога няма да възпроизведат качествения звук на магнетофонната лента.
Бьорн Холм си даваше сметка колко досаден става с бъбренето си, когато е нервен. Хари го извика, без да му обясни почти нищо, и Бьорн се чувстваше притеснен от тази неизвестност. Според старши инспектора било по-добре Бьорн изобщо да не знае подробности. И понеже беше хрисим, уравновесен и интелигентен по природа, Бьорн реши да не си навлича неприятности, като задава излишни въпроси. Това обаче в никакъв случай не означаваше, че ситуацията му харесва. Погледна си часовника.
— Сигурно е забила някое гадже — предположи той.
— Какво те кара да мислиш така? — сепна се Хари.
— Ами нали каза, че мъжът ѝ я бил напуснал? Съвременните свободни жени действат като свободните мъже.
— А именно?
— Придържат се към модела на четирите стъпки: излез, огледай стадото, набележи си най-беззащитната плячка и атакувай.
— Мм. И ти ли действаш така?
— Само до третата стъпка — отвърна Бьорн Холм и огледа прическата си в огледалото. — Този град е пълен с предизвикателни, но фригидни жени.
Преди да излезе, Бьорн Холм дълго се чуди дали да не си сложи гел на косата, но му се стори твърде радикално. От друга страна обаче, може би идеята не беше чак толкова лоша. Като ще е гарга, рошава да е.