Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Ако знаеше норвежки, нямаше да се чудиш. Да вървим, ще ти обясня всичко в колата - стана и се отправи към вратата той.
Преди обаче да излезе от стаята, Сингсакер се обърна към Сири:
- Не, ти оставаш тук - и се разсърди сам на себе си, че се държи като грижовно татенце.
- Защо обаче аз? Правиш голяма грешка - каза му Ватен. - Аз съм основният заподозрян. Ти какво, не знаеш ли? Ако не ме закачаш, със сигурност ще ме арестуват и осъдят, а ти ще останеш на свобода.
Йенс Дале бе закачил жертвата си на таванската греда. Ватен висеше с краката нагоре, а главата му бе на метър от пода. Така че гледаше убиеца си отдолу-нагоре. От това положение Йенс Дале му изглеждаше като свръхестествено същество.
- Възможно е. Вече направи една грешка в този случай, но не когато посегнах на теб - каза Дале, разглеждайки внимателно острието на скалпела. - Първо, ти спа с тази дебела курва. Нали не си вярвал, че ще останеш ненаказан? Мислиш ли, че не видях бутилката от вино и двете чаши, когато дойдох в събота в библиотеката? А не ти ли е хрумвало кой ги е прибрал след това? Преди да й прережа гърлото, изтръгнах признание от нея. Много мило от ваша страна, че оставихте книгохранилището отворено. Можах да свърша цялата си работа там и да затворя вратата след себе си. А това ми даде добро преимущество пред полицията.
- Не си спомням нищо такова, но мисля, че си прав. Спах с жена ти. Лежането в затвора за убийство обаче няма ли да е достатъчно наказание за мен?
- Отначало и аз така си помислих. След това обаче допуснах онази грешка. Спомняш ли си пергамента, който ти изпратих, след като убих семейството ти? Спомняш ли си какво пишеше на него?
„За пръв път го казва на глас” - помисли си Ватен. Откакто бе видял тялото на Гюн Брита, той знаеше, че я е убил същият човек, който бе отнел живота на Хеда и Едвард. А ето го и признанието.
- „Центърът на Вселената е навсякъде, а краят - никъде.”
- Точно така. Не съм се и съмнявал, че имаш отлична памет. Та ето, че се оказах толкова безгрижен, че казах излишно за този цитат на един полицай. След това разбрах, че това не е било много умно от моя страна. Знам, че не си казал на полицията за получения пергамент. Това казва много неща за теб. Ако обаче научиш, че ще бъдеш осъден за убийство, би могъл да промениш решението си. И ако бе показал тази бележка на полицията, се страхувам, че Сингсакер щеше да се сети за разговора ни.
- Аз изгорих кожата на Хеда - каза Ватен.
Дале замря на място. Ватен с усилие можеше да чуе дишането му. Кръвта биеше в слепоочията му. „Колко дълго, оказва се, може да виси надолу с главата човек, без да губи съзнание” - учуди се наум той.
- Добре. Няма значение - каза най-накрая Дале. - Основната причина, поради която те докарах тук, е в това, че искам да приключа. След като те разпоря, всичко останало ще загуби смисъл за мен. Между другото, онзи пергамент не бе от кожата на жена ти. Това малко парче бе от гърба на момчето. Първокачествен материал - един такъв мек и податлив.
На Ватен му притъмня пред очите. Само яростта му не му позволяваше да изгуби съзнание.
- Сигурно се чудиш защо избрах точно тях. Не знам дали ще те успокои, ако ти кажа, че такава бе волята на случайността. Много пъти ви виждах като съседи и знаех добре навиците ви. Ти често оставаше до късно на работа, а тя рядко заключваше вратата. Нали си спомняш цялата онази глупост как били изчезнали безследно? Просто ми провървя. Както върви само на новаците. Нямах никакъв обмислен план. През онзи ден отворих вратата, вкарах колата на заден ход в двора ви и звъннах на вратата. Вратата се отвори. Жена ти бе заедно с момчето. Ударих я по главата с лоста и веднага я хвърлих в багажника си. За момчето ми се наложи да вляза в къщата. То обаче разсъждаваше като всички момчета. Намерих го под кревата и го измъкнах за косата. И на него му бе достатъчен един удар. Сложих го при майка му, затворих багажника и тръгнах по пътя си. Спомням се как ме разсмя свидетелят, който на следващия ден твърдеше, че прекарал цялата вечер на балкона си. Преди да вляза в двора ви, го наблюдавах от колата си, паркирал на известно разстояние. Той пиеше бира и на всеки четвърт час отиваше в кухнята за нова кутийка. Изглежда, че тогава бе ходил и да пикае. Прекарваше в апартамента си приблизително толкова, колкото и на балкона. И досега се чудя защо полицията се вкопчи така в думите му. Когато тръгна за четвъртата кутийка, аз се реших и успях да свърша всичко, преди той да се върне. И досега не знам защо се забави в апартамента си точно в момента, когато това ми трябваше най-много, или защо каза на полицията, че е бил през цялото време на балкона. Изглежда, че никога няма да разбера това. Както вече казах, на новаците им върви. Никакъв хитър трик, просто късмет, както понякога се случва в живота.