Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Фелиша изгледа Сири Холм така, сякаш бе с двадесет години по-възрастна от библиотекаркага.
- Ти ли си взела копието от хранилището? - попита Сингсакер.
- Признавам си. Аз проникнах в хранилището. Не бе трудно, защото бях видяла кода на Юн, когато в понеделник сутринта той ме поведе към него. Юн Ватен е добър човек, но е лош началник на сигурността.
Сингсакер си помисли колко би трябвало да си хладнокръвен, за да запомниш кода, след като след броени секунди, отваряйки вратата, ще видиш одран труп. Помисли си го, но не го каза на глас. Сири Холм бе рядък пример за човек, който можеше да мисли и чувства едновременно и при това правеше и едното, и другото еднакво добре. Като добавка към всичко това тя не се срамуваше от тази си способност. През това време Сири продължаваше:
- Оказа се, че не е толкова трудно да се различи копието. Достатъчно бе да се видят конците, с които бе подшита книгата. Силвия е свършила почти безупречно работата си, но бе сгрешила с подшиването. Бе взела найлонов конец, който явно не може да е средновековен. Канех се да я изоблича, използвайки всичките тези сведения. Договорихме се да се срещнем с нея в ресторант „Егон”, в хотел „Принсен”. Когато отидох там, не всичко тръгна по план.
Сингсакер седеше и си мислеше, че бяха се разминали за броени минути със Сири в „Егон”. Ако не си бе тръгнал оттам, щеше да може да залови цялата банда и да предотврати останалото.
- Там се оказа Невинс - разказваше Сири Холм. - Двамата ми предложиха да се кача в колата, за да можем да говорим, без да ни гледат. Оказах се глупава и се съгласих. Ако не бяхме седели толкова плътно един до друг на задната седалка, нямаше да се справят с мен за нищо на света.
Сингсакер си спомни за черния й пояс и екипа й за таекуондо, с който тя бе била вчера. А през това време Сири продължаваше да разказва:
- Имаха добър план. Бе достатъчно само да ме ударят с нещо тежко отзад по главата. Свестих се в багажника, вързана и със запушена уста. Отначало караха през града. Можах да се огледам, когато отвориха багажника на един празен паркинг, за да си поговорят с мен. Мисля, че бяхме някъде близо до „Трола”. Искаха да върна копието обратно в хранилището. Отказах, като им обясних, че планът им така или иначе се е провалил и че няма път назад. Мисля, че ме разбраха. Набутаха ме обратно в багажника и дойдоха тук. След това отваряха багажника само два пъти, за да мога да пийна малко вода и да отида до тоалетната. Можете да си представите какво е да лежите повече от денонощие в позата на ембрион. Сигурно са обмисляли различни варианти за бягство, когато ги открихте. И представа си нямам какво щяха да правят с мен. Вече казах обаче, че не мисля, че някой от тях е убиец.
- А книгата?
- Двете книги - истинската, открадната от Силвия Фройд, и копието, което изнесох от хранилището, са скрити някъде тук, в къщата на Йенс Дале.
- А да знаеш защо са дошли точно тук?
- Чух как Силвия каза на Невинс, че имала ключ от тук. Преди няколко седмици го взела от Гюн Брита и не го върнала. А след това мястото, изглежда, им се е сторило сигурно, за да се скрият, докато не планират следващата си стъпка.
И тримата замълчаха за малко. Дъвчейки поредната гофрета, Сингсакер започна да разбира Фелиша и мечтата й за истински сандвич.
- Един въпрос не ми дава мира - каза той. - А именно: защо по дяволите не ми каза нито дума за това, когато ти взимах показанията у вас?
Последното прозвуча сухо и неточно на английски и той погледна крадешком Фелиша, проверявайки дали е обърнала внимание на това.
- Вече казах, че бях глупава. Признавам си. Прочела съм твърде много кримки. Исках да се убедя лично, преди да отида с тази история в полицията. Оказа се обаче, че мога да разплитам по-добре само измислени престъпления.
- Не е в това проблемът. Никога ли не ти е хрумвало, че за да си полицай, трябва и известен личен опит?
- Е, да, е, да, вече си имам едно наум. И все пак можем да извлечем нещо полезно от криминалната литература -произнесе тя с капчица превъзходство, винаги притежавано от жената над мъжа, когато имат обща тайна. - В този случай има нещо, което го свързва с много романи.
- И то е?
- Лъжливата следа. Престъплението на Силвия Фройд и на този Невинс по никакъв начин не е свързано с убийствата. И докато седим тук и си губим времето в разговори, убиецът е все още на свобода, а от бедния Юн продължава да няма нито вест, нито кост.
- Само по себе си това е вярно, но защо сте толкова сигурна, че Юн Ватен не е убиецът? - попита Фелиша Стоун.
- Почакай, не ни казвай! - намеси се Сингсакер. - Ти просто знаеш. Познах ли?