Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Точно така е. Просто знам и това е всичко. Сингсакер бе забелязал, че младата и малко самонадеяна библиотекарка се бе харесала на Фелиша. Така и не можа да реши дали това е хубаво, или лошо.
Мобилният му телефон звънна. Отново бе Ларш. Този път Сингсакер въобще изключи телефона си.
Двадесет и девета глава
В хола влезе Исак Крансос. Бе ходил до обора и сега стоеше върху тъмния паркет с мръсните си ботуши.
- Е, как е? Напредват ли детективите? - попита на норвежки той.
- Напредват и то доста много. По лъжлива следа -отговори му на родния си език Сингсакер. Бе някак си нелепо да се говори с норвежки селянин на английски.
- Винаги ме е учудвало едно нещо в цялата тази история с Книгата на Юхан - каза Крансос. - Слушал съм много за нея, подписал съм редица документи, получих благодарствено писмо от библиотеката „Гюнерус” и всичко подобно. За ножовете обаче не се спомена нито дума повече.
- Какви ножове? - изправи се рязко Сингсакер. Забеляза, че Сири Холм направи същото.
- Имаше голям кожен пакет, пълен с ножове и със свредла. Баща ми казваше, че са се появили заедно с книгата. Господинът, който в незапомнени времена я е донесъл, ни дал и тези ножове. Много стари, на доста годни. Дадох ги на Йенс Дале, когато той взе книгата. Мислех си, че ще чуя много нови неща и за тях. Книга в добавка с ножове - интересна история се получаваше. Те обаче сякаш потънаха вдън земя.
- Някои от ножовете не приличаха ли на скалпели? -попита оживено Сингсакер.
- След като го споменахте, наистина, приличаха. Много от тях бяха като от хирургичен комплект, но старинен. Не бих позволил на никой лекар да рови в корема ми с такива ножове.
В главата на Сингсакер се зароиха изведнъж много мисли.
- А стопанството на родителите на Дале - попита той, за да започне отнякъде - къде е?
- Малко по-далече оттук, ако се върви към водата. Просто вървете по нататък по пътя покрай къщата, в която вече бяхте, докато стигнете до двора.
- До двора ли?
- Ами да. Те наричат това място „двор”. Къщата изгоря. Такава смърт се падна на родителите на Йенс. От пожар. Говореше се за умишлен палеж, но така и не се намериха виновни. След няколко години Йенс построи къщичка върху пепелището. Та ако Йенс каже: „На двора”, то говори за участъка на родителите си. А винаги наричаха мястото, което е на Гюн Брита, просто „къщата”. Когато идваше цялото семейство, винаги живееха в къщата. А дворът бе мястото на Йенс. Място, на което да поостане сам. Гюн Брита казваше, че мъжът й не обичал тя да отива там, при него. Изглежда обаче, че тя не се сърдеше за това. Постоянно повтаряше: „Мъжът трябва да си има леговище”.
- Тоест, ако децата на Йенс Дале са казали, че баща им е бил на двора, то те са говорили за бащината си къщичка, която е по-близо до водата? - Сингсакер усещаше, че парченцата от пъзела се подреждат.
- Точно така - отговори Крансос.
- А не знаете ли дали родителите са оставяли от време на време децата сами вкъщи, тоест в къщата, която е просто къща?
- Мога да го повярвам. Дечицата им са съвсем самостоятелни. Мисля, че за няколко часа биха си намерили занимание. Биха си играли с електронните си машинки. Нали днес децата само с това се занимават.
- А Йенс Дале има ли в тази втора къщичка лодка? -намеси се Сири Холм.
- Че как. Има и лодка. Понякога ходи с нея до града. Една такава бърза моторница. Казва, че било толкова бързо, колкото и с колата.
- Тоест ако поиска да отскочи до Тронхайм за няколко часа и да се върне така, че никъде да не го засекат, Дале може да направи това с лодката? Правилно ли съм ви разбрал? А ако някой попита децата му къде е бил баща им, то те ще отговорят: „На двора”?
Избръмча мобилен телефон. Бе получен есемес. Фелиша Стоун извади своя айфон от джоба на якето си, което, неясно защо, не бе свалила, и прочете, мълчейки, съобщението.
- Да, бих казал, че би могло да се случи. А накъде биете с това? - развълнува се Крансос. - Нали не мислите, че Йенс е замесен в този случай? Той не е такъв човек. Той е спокоен и разсъдлив момък.
Фелиша се изкашля.
- По лицата ви разбирам, че важен разговор е в разгара си - каза тя. - Струва ми се обаче, че трябва да чуеш нещо, Уд.
- Добре - неохотно се съгласи Сингсакер.
- Имената на хората, които ме помоли да проверя във връзка с пътуване до САЩ малко преди ричмъндското убийство...
- Нека позная - прекъсна я Сингсакер. - Срещнали сте името на Йенс Дале.
- Откъде знаеш? - Фелиша го изгледа с поглед, който можеше да бъде наречен „възхитен”. А може би просто се бе учудила?