Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Капитане?
— Не познавам този бряг. Може би ще ни отнеме известно време да намерим подходящо място за дебаркиране. За щастие наближаващата буря би трябвало да скрие приближаването ни от патрулните им кораби.
— Значи ще е Ескетия — каза Френтис и се намрази за ужаса, който стисна гърдите му. Знаеше, че това решение означава скоро да се откаже от седмиците безметежен сън. „Само една нощ — каза си. — Какво толкова може да направи тя само за една нощ.“
Едно време тя би ги накарала да гледат и би се наслаждавала на безсилието им, докато се гърчат в оковите си, безпомощни свидетели на клането на семействата им. Но по причини, които не може да проумее, подобни развлечения вече не я интересуват, затова се е задоволила просто да ги събере на върха на Кулата на Съвета — да стоят на парапета с меч, боцкащ гърба на всеки от тях, и да гледат как дим и пламъци се издигат от по-заможните райони на града, докато именията им горят. Наближава полунощ и пламъците са ярки, макар че те са прекалено високо, за да чуят писъците. Въпреки неестествената си жизненост тези величия на империята сега изглеждат като старци, смазани от скръб, ридаещи или бълващи отчаяни молби за милост, държи ги прави единствено заплахата от мигновена смърт, ако паднат.
— Осъзнавам, че това може да е излишно заявление, почитаеми съветници — казва им тя. — Но Съюзника не е доволен от усилията ви за осъществяване на великия му замисъл.
Приближава се до един сивокос тъпанар, същия, чието име още не може да си спомни, макар да е почти сигурна, че на младини трябва да е познавал баща ѝ. Той носи официалните одежди на съветник, червени от главата до петите, макар че издайническо тъмно петно е плъзнало по плата около краката му.
— Събрана е едва една десета от нужните сили — казва тя на леко смърдящия мъж, — а същевременно вие ми поднасяте безкраен низ от все по-жалки извинения. Съюзника е предопределил велики съдбини за тази империя, а вие се въргаляте в разкош, слепи за заплахата, надигаща се от отвъд морето.
Той се опитва да се моли, но думите му излизат като накъсано несвързано ломотене, придружено с пръскане на слюнка и сълзи. Тя го оставя да дърдори и се обръща да изгледа преценяващо мъжа зад гърба му, облечен в лека броня като куритай, но въоръжен само с един меч, по-дълъг и по-тънък от обичайните волариански, всъщност напомнящ донякъде на азраелски. Освен това, за разлика от куритаите, бронята му е покрита с червен емайл, вместо с черен. Среден е на ръст, но тялото му е оформено почти съвършено, плод на десетилетия размножителни програми и години тренировки. Сред тези дълголетни глупци винаги е битувала упоритата заблуда, че куритаите са върховните войници-роби и че не могат да бъдат подобрени, но ето че за пореден път се е оказало, че грешат фатално.
Воинът усеща, че тя го изучава, и отвръща на погледа ѝ с почтително кимване. На устните му играе очакваща усмивка. Те са били най-съкровеният проект на Съюзника от векове, войници-роби, способни както на подчинение, така и на мисъл, но поколение след поколение са носили разочарования, оказвайки се или прекалено трудни за контролиране, или прекалено лесни. Нейният любим беше този, който ѝ даде разковничето; през времето му в ямите го бяха изучавали внимателно и откриха, че е най-смъртоносен, когато връзката се охлаби, когато яростта придаде безценна скорост на ударите му. Ето защо бяха почнали да променят наркотичната диета, деликатно да модифицират тренировъчния режим, изкоренявайки онези, които не притежават нужния дух. За няколко кратки години постигнатите резултати бяха… впечатляващи.
— Крачка напред — заповядва тя на воина. Той се усмихва по-широко и се подчинява, и мечът му се забива в гърба на съветника. Писъкът е дълъг, докато мъжът лети към земята. Тя не си прави труда да поглежда резултата, просто махва с ръка на всеки воин подред и съветниците биват избутани през ръба в различна степен на паника и ужас, някои пищят молби, докато падат, като че ли това би могло да победи гравитацията. След броени мигове остава само един. Той стои с изпънат гръб, вперил поглед в северните покрайнини, където гори вилата му. Декоративното езеро, което я заобикаля, осигурява чудесно отражение, тъй като въздухът тази нощ е неподвижен.
— Нямаш ли какво да кажеш, Арклев?