Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Лили се отдалечи и отиде до прозореца.
Жълтите зъби взе, че се обиди.
– Не се прави на много готина. Ще видиш, че и ти ще минеш...
Лили гледаше паркинга и наблюдаваше маневрите на линейките.
Беше се въртяла един час на улицата, преди да влезе.
Бе стигнала дотам, че да придружи погребалния кортеж на непозната жена, чиято заупокойна служба се проведе точно отсреща...
Чуваше ясно звъна на камбаните на църквата „Сент Иполит“, но двора на малката детска градина, точно до нея, бе скрит от сградите в стила на архитект Осман. Шумът на превозните средства по булеварда заглушаваше детските викове. А може би децата бяха влезли вътре или вече си бяха отишли в къщи.
Лили имаше бегла представа за часа. В мозъка ѝ бе пълна каша, всяка частица от тялото ѝ страдаше. Какво правеше тук? Как щеше да издържи през следващите часове?
– И аз бях като теб първия път...
„Млъкни!“ – изкрещя мислено Лили.
Лили бе оставила телефона в джоба си, на закачалката в банята. Бе го изключила. И все пак имаше едно-единствено неустоимо желание: да се обади на Марк! О, нека дойде тук! Нека я вземе в ръцете си, да я защити както винаги. Като в двора на училището. Нека прогони мръсниците. Просто да бъде тук, до нея. Стигаше само да се обади по телефона и Марк щеше да дойде навреме. Където и да се намираше.
Жълтите зъби не се отказваше.
– Не бива да имаш угризения. Да не ти пука какво мислят всички тези глупаци. Те ще се стремят да ти внушат чувство за вина. Ти ги дразниш, създаваш им работа!
– Благодаря – изрече Лили въпреки нежеланието си.
Нямаше сили за повече. Гледаше големия кедър пред прозореца. Търсеше някаква следа от живот, птица например. Напразно. Не, Марк нямаше да дойде. Защото тя нямаше да го повика.
Нито Марк, нито който и да било нямаше да открие следите ѝ. Анонимност, това бе най-малкото, което можеше да се иска от това място. Не, нямаше да повика Марк. Въпреки упоритото си настойчиво желание. Въпреки разкъсания си корем, въпреки гнева си, който все още растеше. Трябваше да държи Марк на разстояние. Поне до утре.
Лили се обърна към Жълтите зъби. Имаше поне едно нещо, което това момиче би могло да направи за нея.
– Имаш ли един фас за мен?
Не дочака отговора, защото вратата се отвори.
В стаята влезе медицинска сестра, която приличаше на надзирателка в затвор.
– Госпожица Емили Витрал?
– Да?
– Време е. Психиатърът ще ви приеме.
45
2 oктомври 1998 г., 17 часът и 57 минути
Maлвина дьо Карвил гледаше Марк втренчено с неподражаемата си усмивка на извратено момиче от добро семейство, а очите ѝ святкаха като очите на серийна убийца, измислена от графиня Дьо Сегюр86.
Настани се на първата седалка във вагона, по диагонал на Марк, с лице към него, докато монотонният пейзаж в областта Ко летеше покрай прозорците на влака.
Марк не помръдна. Естествено, Малвина носеше пистолета си, и то на място, където да ѝ е подръка. Най-разумно бе да чака. След минута на Марк му се прииска да завърши с четенето на дневника. Оставаха му най-много пет страници. Потръпна. Защото отново в мислите му се появи смущаващият образ на Лили на плажа в Морвал. После отново се мярна списъкът на болниците. Не, не трябваше да се разпилява. Най-напред щеше да прочете последните страници, като държи под око Малвина... И щеше да се възползва от първия удобен случай, за да обезоръжи това откачено създание.
86 София Фьодоровна Ростопчина, графиня Дьо Сегюр (1799–1874) – френска писателка от руски произход, авторка на много детски романи, популярни и до днес – бел. прев.
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
Ето ви и вас. Така... Вече преброихте оставащите страници!
Обзема ви паника. Чакате решението, развръзката.
Предупредих ви да не се надявате на хепиенд или на неочаквана развръзка като при Еркюл Поаро, когато посочва с пръст истинския виновник, и то – на последната страница... Знам, че вече не ви пука за моите банални психологически игри. Преситени сте. Край на методите на татко Гран-Дюк, на безкрайните му душевни сривове и върхове, също и на неуловимите знаци, дири и следи. Изслушахте възпитано разказа ми и сега ви интересува само едно-единствено нещо: ДНК тестът! Науката с главно „н“. Чудото на генетиката. Успокойте се, ще се върна на темата – на прословутия ДНК тест! Без паника. Това бе подаръкът за рождения ден на Лили. Три капки кръв за нейния петнадесети рожден ден. Простете ми, но преди това се налага да уредя няколко подробности....