Империя на бури

Елин не знаеше дали да го приема за добър, или за лош знак.

***

Елин и елфите се бяха добрали до рифа, стоейки върху него с вода до колене.

Каквото и да се беше случило... далеч не беше за добро. И Лизандра можеше да се закълне, че след това хищното, свирепо присъствие, което не я забравяше нито за миг, се гмурна в дългата й сянка, докато горният свят гореше.

Тя се откъсна от рифа сред бушуващите води наоколо. Дървени отломки, въжета и платна заваляха по повърхността, а някои дори потъваха при сблъсъка с вълните. После заваляха и телата... откъснати крака и ръце.

Но... погледът й попадна върху капитана и помощника му. Двамата се лашкаха сред късовете наоколо, които ги впримчваха в капана си и сякаш се мъчеха да ги повлекат към пясъчното дъно.

Лизандра се отърси от изумлението и заплува към тях.

Като я видяха, Ролф и помощникът му замръзнаха от ужас, пресягайки се към оръжията си под водата. Но тя избута отломките, които несъмнено щяха да ги удавят, и застана мирно, за да се хванат за нея. Нямаше много време...

Ролф и помощник-капитанът се вкопчиха в краката й като ракообразни и тя се стрелна покрай обгорелите останки от кораба им. Само след минута ги остави на една подводна скала и подаде глава, колкото да си поеме въздух, преди да се гмурне отново.

Още хора се бореха с вълните. Тя се спусна към тях, заобикаляйки отломъците, докато...

Кръв оцвети течението. И то не малките петна, които багреха водата след експлозията.

Огромни, размътени облаци кръв. Сякаш масивни челюсти бяха стиснали нечие тяло до смазване.

Лизандра се устреми напред, виейки тяло във водата, докато опашката й плющеше като гигантски камшик. Втурна се към трите кораба, застигащи оцелелите. Трябваше да действа незабавно, докато уивърните бяха заети с плячката си.

Вонята на първия черен кораб я достигна дори под водата, като че тъмното дърво бе накиснато в развалена кръв.

Като доближи дебелия му корем, две огромни сенки се материализираха в сините дълбини.

Тя усети как вниманието им се приковава в нея веднага щом опашката й се заби в корпуса на кораба.

Веднъж. Два пъти.

Чу се прашене на дърво. И приглушени крясъци.

Лизандра се оттегли назад, набирайки сила, и блъсна кораба с опашка трети път.

Дървото се нацепи и задра люспестата й кожа, но щетата беше налице. Смъртоносната рана в дървото започна да се разраства, засмуквайки все повече и повече вода. Лизандра се отдръпна от пътя на теглителната сила и се гмурна надълбоко, а двата уивърна, пируващи с обезумелите корабокрушенци, прекъснаха угощението си.

Хамелеонката се хвърли към следващия кораб. Ако успееше да потопи и трите, съюзниците им щяха да избият войниците един по един, докато се мъчеха да доплуват до брега.

Вторият кораб обаче се оказа по-подготвен.

Копия и стрели засвистяха през водата край нея. Тя се гмурна до пясъчното дъно и се изстреля нагоре, устремена към уязвимия корем на кораба, стегнала тялото си в подготовка за сблъсъка...

Но друг сблъсък прекъсна атаката й.