Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Предлагам да се въоръжим, да отнемем флейтата от Тенсор и да нападнем Шазмак, докато не е станало късно — заяви Мендарк.
— Как?
— Още обмислям подробностите.
— Катастрофата ще е по-страшна от предишната — предрече Игър — и какво ни чака после?
— Няма да хленчим тук — изсъска Мендарк, — докато Рулке и Фейеламор се дърлят за нашия свят!
Мейгрейт се върна в малката къща на брега и се усамоти там. „Защо им предадох наследството си? — гневеше се на себе си. — Всеки иска нещо от мен, но не се притича на помощ в беда.“
Щом си представи, че Тенсор ще прибегне до златната флейта в борбата срещу Рулке, тя се почувства отвратена и изиграна. Яростта заплашваше да разкъса самообладанието й, както се бе случвало неведнъж.
Седна отвън на верандата и се загледа в оловносивото море. Сега пък я налегна безмерно униние — и то й бе присъщо. Вятърът се обърна откъм залива и хвърляше пръски в лицето й. Мейгрейт не мръдна оттам цял ден, внушаваше си колко е самотна и изоставена. Небето притъмняваше. Тя сякаш позволяваше на мрака и влагата да я обгърнат, да изсмучат цялата топлина и съпричастие с другите. Връщаше се към тъгата, която бе познавала през досегашния си живот — нищо нямаше смисъл, защото и тя не беше друго, освен сечиво в чужда ръка.
Посред нощ нещо я накара да се опомни. Трепереше неудържимо, цялата подгизнала. Какво би казал Шанд, ако я види сега? Щом помисли за благото гълчене на своя дядо, се засмя, но скоро помръкна. Подведе Шанд. Нямаше да го срещне с Ялкара.
Но флейтата и принадлежеше, дори да не и стигнеше смелост да се възползва от нея. Как дръзваше Тенсор да я отнеме? Цял живот се бе подчинявала на Фейеламор, никой обаче нямаше да я лиши от безценното й наследство.
Мейгрейт захвърли мокрите дрехи, избърса се и запали огъня. Докато се преобличаше, изведнъж осъзна каква услуга й е направил Тенсор в края на краищата. Все я обиждаше, че е една от кароните, но само я подтикна да се замисли за произхода си. Тя отхвърляше всичко, което бе получила от фейлемите, а досега се бе заблуждавала, че по нищо не се различава от коренната раса. Не приемаше и тази кръвна връзка, защото я правеше съюзница на аакимите, които я излъгаха.
Преживяното в Хависард събуди онова, което се бе пренесло у нея от кароните, а посланието на Ялкара му даде сила. Щом и Тенсор, и Фейеламор са нейни врагове, дали пък кароните не са приятели? Може би й е предопределено да потърси Рулке. Тя се замисли как да си върне флейтата и да отиде в Шазмак.
ТРЕТА ЧАСТ
33. Петият път
В четири часа сутринта Мейгрейт беше изтощена. Знаеше, че Каран я дебне, и трябваше да напрегне всичките си сили, за да и се изплъзне. От три нощи наблюдаваше работилницата и се увери, че стражите на Игър нито за миг не отслабваха бдителността си. Обикаляха, сменяха се и пак обикаляха по сложен график. Нямаше дори секунда, през която да не се взират във вратата. Аакимите пазеха и отвън, и отвътре. Те също бяха нащрек.
Тя вече се опита да проникне през портал, но не успя. Аакимите се бяха погрижили за защита. Ако не разбиеше вратата със сила (тъкмо каквото не биваше да прави), оставаше само един начин да влезе. Аакимската стража се сменяше на всеки два часа — единствените моменти, когато отключваха входа.
Мейгрейт настрои съзнанието си така, че да насочва лесно силата си. Налагаше се да бъде извънредно точна, за да отстрани от пътя си цялата стража наведнъж. Но малко преди отварянето на вратата тя се озърна случайно към малка постройка в друга част на двора и долови примигване на бяла светлинка. Странно… Спомни си, че я бе забелязвала и преди. Тогава я сметна за случайно отражение, но сега знаеше, че е сигнал. Вторачи се във вратата и успя да види проблясък и оттам. Някой от аакимите следеше смяната и ако не подадеше сигнал, вътре щяха да вдигнат тревога.
Прикри се с илюзия, провря се през външния обръч от войници на Игър и се справи с пазещата вратата жена по-лесно, отколкото се опасяваше — тя явно не владееше Тайното изкуство. Мейгрейт я парализира и грабна сигналния светлик. Най-сетне видя мъждукането. Стори й се, че се забави с отговора, но вратата се отвори. Излязоха пазещите вътре. Мейгрейт бе обмислила каква мощ да употреби срещу тях, без да убие никого, затова приложи по-сдържано заклинанието.
Аакимите паднаха. Тя се оттласна от калдъръма, нахълта, залости вратата, профуча към дъното на работилницата и разби ключалките на абаносовата кутия. Флейтата бе увита в много слоеве черна мека коприна. Извади я — каква прекрасна вещ, почти жива при допир. Великолепна изработка.