Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Нямаме време да разговаряме. Хайде!
Малко по-късно двамата полицаи влязоха в склада на музея заедно с директорката. Тримата застанаха пред разплаканото момиченце и капитана с широкополата му шапка и ги загледаха.
– Представете си само – каза Петерсон и извади джобното си ножче. – Почти всеки човек в Швеция има тези две картини в дома си.
– Не и вкъщи – каза директорката на музея и се намръщи.
Петерсон се зае внимателно да реже в ъгъла на рамката и не след дълго различи нещо отдолу.
– Погледнете! – каза той и завъртя картината с разплаканото момиченце.– Отдолу има друга картина. Вижте!
– Ето я – картината на Моне! – прошепна директорката на музея. – Не мога да повярвам!
Десет минути по-късно Петерсон беше открил и другата известна картина.
– Реноар! – подсмръкна директорката на музея.
– Това е всичко! Случаят е разкрит! – заяви с достойнство Петерсон, изправи се и прибра джобното си ножче. – Сега остава само да се погрижите да инсталирате по-сигурни алармени системи в музея, за да не се повтаря това в бъдеще.
– Алармените системи са много скъпи, а нашият бюджет е твърде малък – оплака се директорката на музея.
– В такъв случай трябва да се погрижите да си осигурите по-голям бюджет – отговори Петерсон.
Докато се качваха в асансьора, се възцари тежко мълчание, но в момента, в който вратите се отвориха, директорката на музея събра кураж да заговори:
– Като стана дума за бюджета ни, господин главен инспектор, ако се намерят парите за откупа, имам предвид десетте милиона, може би...
– Парите за откупа? – каза Петерсон и замръзна.
– Да, които платихме на престъпниците с помощта на Дружеството на приятелите на музея....
Петерсон се хвана за рамката на вратата, за да не падне. Боже господи! Съвсем беше забравил за този откуп. Разследването изобщо не можеше да бъде приключено!
– Разбира се. Ние продължаваме да работим по този аспект от разследването. Ще се свържем с вас – измърмори той и бързо се отдалечи.
Обърна се към Стрьомбек, докато се спускаше по стълбите:
– Да му се не види! Точно сега ли трябваше да ни напомни за откупа? Човек не може да се порадва малко.
– Но тя е права, Петерсон. Парите все още ги няма.
68.
– Какво е това?
Умника остави вестника, но веднага го взе обратно. Докато отиваше към стаята на Марта за следобеден чай, видя вечерния вестник и го взе със себе си. Но сега му се искаше да не го беше видял. Смръщи чело и отново прочете статията.
– „Голям обир на брониран камион. Няма следи“ – прочете на глас той. – Скъпа Марта, мислех си, че ще можем да поживеем спокойно, но...
– Какво има?
– Югославяните...
– Какво е станало? Разкажи ми ясно и спокойно.
Тя отиде да затвори прозореца. После извади плетката си. Ако се съди по изражението на Умника, имаше доста за разказване. Жилетката не беше съвсем готова; винаги й беше трудно да събере ръкавите и задната част, но сега беше идеалният момент да се посвети на плетенето и да чуе всичко, което имаше да й каже Умника.
Той се прокашля.
– Нали си спомняш за банковия обир, който планираше Юро? Говорихме малко за това, когато бях в „Асптуна“. Предложих му да не стреля с автомати, а да обере бронирания камион, като упои хората в него. И виж!
Умника й показа статията.
– Направили са точно това, което им казах. Откраднали са двайсет милиона. Двайсет милиона! Със сигурност Юро стои зад този обир.
– Гледай ти. Юро?
Марта остави плетката си, стана и отиде да направи кафе. След като водата кипна, напълни каната, извади чаши и сложи шоколадови вафли в една купа. Сервира на Умника, върна се на дивана и седна – и ако Умника не беше измъкнал иглите за плетене изпод нея в последния момент, Марта със сигурност щеше да седне право върху тях. Тя прехвърли преждата в ръката си и отново започна да плете.
– Но защо се тревожиш, Умник? Не могат да те осъдят за това, че си имал добра идея, нали?
– Не, не става въпрос за това. Юро ми каза, че ще скрият чувалите с парите в район „Дюрсхолм“ и ще се покрият за известно време, докато спрат да ги търсят. Но чувалите няма да останат там завинаги. Ако искаме да ги оберем, трябва да го направим сега.
– Хм, значи отново удари нашият час? – попита замислено Марта и изяде цяла вафла наведнъж.
– Да, удари часът за върховното престъпление. И за него ще ни трябват парите от дюшека. Трябва да ги инвестираме.
Когато Марта се оплака, че леглото в стаята й е прекалено твърдо, Умника предложи да скрият парите на Долорес под него. Той разхлаби една от дъските и запълни пространството между пружините и матрака със завивки и калъфки за възглавници, натъпкани с банкноти. После закова дъската обратно на мястото й, така че леглото по някаква необяснима причина стана по-удобно. Но сега щяха да им трябват пари в брой. Умника сплете пръсти на корема си.