Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Повече ми приличат на портокали — промърморих.
— Според класическата литература, Лучана, ябълките на хесперидите всъщност са портокали — без да се обръща, ме сряза брат Гуидо. — И тези портокали са част от всеки герб на Медичите!
— Ето виж и това! — възкликна внезапно старият монах. И посочи към естествено образувалата се над главата на Венера арка от листа.
— Лаврови клонки, да — кимна брат Гуидо. — И ние ги забелязахме, още в Рим. Но решихме, че символизират жертвата на целия този заговор — Лоренцо Великолепния.
— Или по-скоро организатора — Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи — вметна брат Никодим.
Въпреки топлия огън наблизо, по гърба ми пролазиха тръпки — защото в крайна сметка онова, което в момента разглеждахме, бе картата на едно убийство. Убийство, което на всяка цена трябваше да предотвратим!
Сякаш отгатнал мислите ми, брат Никодим изрече:
— Значи твоят път напред е очевиден, брате. Дори за момент да оставим настрани проблема с вярата ти, моралният ти императив е повече от ясен. Независимо дали си монах или не, ти преди всичко си добър човек. И по милост Божия си получил възможността да присъстваш на тази сватба, макар и под чужда самоличност. На всяка цена трябва да използваш този шанс, за да си уредиш аудиенция при Лоренцо Великолепния, да изложиш пред него целия този коварен план и да спасиш живота му! Защото как по друг начин би могъл да се доближиш до него сега, след като чичо ти вече се е споминал, Бог да даде упокой на душата му? — Въпросът бе безспорно реторичен. — Той за нищо на света не би приел нито един смирен монах, нито… — посочи ме — една млада дам без никакви препоръки. Обаче принца на Пиза и неговата спътница, е… — Нямаше нужда да довършва. — А ако го спасиш от тази конспирация, можеш да бъдеш напълно сигурен, че закрилата му ти е осигурена за цял живот!
— Но, брате Никодиме — възпротиви се брат Гуидо, — на този етап знанията ни за заговора са нищо повече от догадки! Знаем идентичността само на трима от Седмината и нищо повече! Затова се нуждаем и от твоята помощ! Ако успеем да разгадаем тайната на цветята, може и да се сдобием с повече подробности, а именно подробностите са онова, което ще придаде повече достоверност на информацията ни!
— Разбирам ви добре. Хубаво, нека погледнем още веднъж. Но този път ще се съсредоточим единствено върху цветята и растенията.
Когато проточих врат, за да надникна, с ужас установих колко много са всъщност цветята на тази картина.
Мадонна!
Тук имаше повече цветя, отколкото кравешки лайна в краварник!
Както и може да се очаква от картина, посветена на пролетта, наоколо бъкаше от растения. Над главите на фигурите се виждаха портокалови цветове. Цветя имаше в изобилие и по роклята на Флора, както си спомнях и лично от ролята ми на модел на Ботичели — в ръцете ми, в полите на роклята ми, както и други, излизащи от устата на нимфата вдясно от мен, за която брат Гуидо бе пояснил, че е Хлорида. Нито една от фигурите не бе оставена без цветя — дори и войнственият Меркурий си имаше звездовидни цветове, оплетени около краката.
— Свети топки! — извиках ужасено и така си спечелих първия директен поглед от страна на Никодим от Падуа. И автоматично се озовах обратно в класната стая и прецених, че най-добре е да си държа езика зад зъбите, защото за нищо на света не исках да виждам този поглед за втори път. С новопридобития си песимизъм брат Гуидо очевидно усети същото отчаяние като мен, макар да го облече в не чак толкова цветист език.
— Но това е невъзможно! — възкликна. — Извинявай, братко, но мисля, че си губим времето. Цветята са твърде много! Дори и да разполагахме с дни или месеци за анализиране на сцената, никога не бихме разбрали кои от цветята крият тайните, за които спомена папата!
Обаче билкарят вече потъркваше кокалчетата на ръцете си и ги търкаше ли, търкаше, докато не изпукаха като кремък.
— Хайде, хайде, братко! — изрече с мек укор. — Бог ни е дал ума, за да го предизвикваме да мисли! Няма нищо невъзможно на този свят! Много вероятно е тази картина да крие някакъв шифър, а ако тайната се крие сред цветята, също така вероятно е не всички от тях да имат значение. Някои може би са просто за украса или за заблуда. Мисля, че е напълно излишно да се занимаваме с всички цветя!
— Може би е добре да огледаме само цветята, които вървят към образите на платното — осмелих се да вметна аз. — Това ще ни даде общо осем вида цветя, като не броим Купидон. Възможно е тази „тайна“ да е някаква дата или нещо подобно — завърших, горда от себе си.