Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Пътуването е дълго, но има знаци, че си възвръщам положението. Колкото по-надалече отиваме, на бавни, мъчителни етапи, толкова по-внушителна става процесията ни. Влизам в Йорк бляскаво, като кралица и минавам начело на шествие през града, който помни идването ми като принцеса преди толкова много години. Всеки ден ни следват все повече хора. Назначавам нови служители в домакинството си, и съм заобиколена от хора, присламчили се по пътя, и молители. Дейкър казва, че не може да прибира и да изхранва толкова много хора на път, а аз свивам рамене и казвам, че винаги съм била обичана в Англия; трябваше да ме послуша, когато му казах, че хората ще се стичат да бъдат с мен.
Получавам писма от Лондон: от Катерина, която пише, че новото ѝ бебе е здраво и силно, и от сестра ми, Мери, която е родила момче. Трудно ми е да се радвам за нея. Това момче няма да помогне на майка си, моята малка сестра, да се издигне към величие. Това момче няма да заеме важно място в света. Родителите му са почти разорени, тъй като трябва да изплатят на кралския ковчежник огромна глоба заради женитбата си. Самата титла на момчето беше само награда за баща му, заради това, че е забавен приятел. Брандън няма нито талант, нито потекло, нито заслуги. Кръщават мъничето Хенри в опит да спечелят благоволението на брат ми. Предполагам, че ще помолят Томас Улзи, изгряващата звезда, да бъде негов кръстник, също като на моето бебе. Ще трябва да направят нещо, за да подобрят късмета си. Така че не мога да ликувам за раждането на това момче, което няма да бъде нищо повече от бреме за семейството си.
Но се радвам, че Мери е вън от опасност. Винаги съм мислила, че ще бъде плодовита и силна. Всички жени от семейството на майка ни са плодовити. Плантагенетите процъфтяват като плевела с тяхното име. Бях сигурна, че няма да е болнава като Катерина. Възхитена съм, че се е съвзела и е добре, и че ще може да ме посрещне, когато стигнем в Лондон. Мисълта, че ще я видя отново, дори че ще видя Катерина, става все по-вълнуваща и по-вълнуваща, докато се приближаваме към столицата. Минали са тринайсет години в изгнание. Никога не съм вярвала истински, че ще се прибера отново у дома. Никога не съм мислила, че отново ще спя под английски покрив със знамето на Тюдорите, веещо се над главата ми. Имаше времена, когато мислех, че никога вече няма да видя никой от тях.
И дори в радостта от завръщането си не забравям, че нещастието ме споходи, защото Хенри наруши моя договор и настоя на война с Шотландия, и защото Катерина нареди на семейство Хауард да поведат свирепа армия, на която бе наредено да не щади никого. При все че знаците на победата над моя съпруг сега гордо се мъдрят върху новото знаме на дома Хауард, не бяха те онези, които решиха да не вземат пленници. Това беше дело на Катерина: безмилостна и кръвожадна като майка си, която прониза цяла Испания с християнски меч. При все че ми изпраща любящи писма сега и обещава, че ще се хвърлим взаимно в прегръдките си, когато се срещнем, не забравям, че тя нареди голото тяло на съпруга ми да бъде запазено в олово. Не мога да наричам своя сестра жена, която е в състояние да измисли това. Дори не зная къде в Англия е погребано клетото тяло на Джеймс. Дори не зная къде е окървавеният му жакет — прибран в някоя ракла, предполагам. Между мен и Катерина има лоши чувства. Тя е щедра и мила към мен след ужасното ми падение, а аз извлякох облага от гузната ѝ съвест; но тя беше поводът и причината за това падение, и аз не прощавам, нито пък забравям.
В деня, когато се готвим да тръгнем от Йорк, на вратата на личния ми кабинет се потропва и тя се разтваря широко, без мое съгласие. Вдигам поглед да видя кой влиза в личните покои на вдовстващата кралица на Шотландия, без да са съобщили за пристигането му, и там пред мен, с шапка в ръка, усмихнат и съкрушително красив, е съпругът ми, Арчибалд.
Изправям се на крака — вече мога да стоя, без да изпитвам болка, — протягам ръце към него, и той в миг прекосява стаята и коленичи в краката ми.
— Вървете си — прошепвам на дамите си, и те забързано излизат от стаята и затварят вратата зад себе си, докато той се изправя и ме обвива в здрава, гореща прегръдка. Целува мокрите ми клепачи, устните, шията ми, усещам топлите му ръце през стегнатия си корсаж. Навежда глава и целува горната част на гърдите ми, и усещам как развързва връзките ми.
— Ела — казвам само, въвеждам го в спалнята си и го оставям да ме разсъблече, сякаш съм селско момиче в сеновал, да запретне пищните ми поли и да избута финото ми, поръбено с дантела бельо настрана, и да проникне в мен така страстно, както най-напред, когато се оженихме и си мислехме, че ще управляваме Шотландия заедно.