Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Но аз съм твоя съпруга! Това е семейството ти!
— Би било безчестно да избягам.
— Имаш дълг към мен!
— Имам дълг към Шотландия — казва той. — Брат ти ще те защитава и ще те пази в Англия. Но никой няма да защитава и пази моите хора, ако ги изоставя.
— Премислете го — препоръчва Дейкър. — Не действайте твърде прибързано, милорд. Може да се наложи да се криете дълго време из хълмовете. Кралят може да сключи с Франция мир, който не възстановява правата ви. Ако не сте в Лондон, могат да ви забравят напълно — той ме поглежда. — Така постъпват видните личности, макар че ми е неприятно да го кажа. Ако съпругът ви не е там, може да бъде забравен.
Това е подигравка, насочена срещу съпруга ми и срещу мен. Дейкър винаги е на първо място верен служител на брат ми, и мой — на второ. Зная много добре, че няма да си спомнят за Арчибалд — те едва си спомнят за мен. Кой би могъл да знае по-добре от мен, че в мига, в който прекоси шотландската граница, една принцеса изчезва от паметта на тези хора? Кой би могъл да знае по-добре от мен, че са готови да влязат в бой за нея едва когато се е стигнало до такава катастрофа, та вече не могат да си затварят очите? Аз не съм Мери, която може да снове насам-натам, без да изгуби вниманието на брат си, да се държи непокорно, нелоялно, и да бъде посрещана у дома с празненства. Не съм Катерина, която може да не успява да го дари със син година след година, и все пак да бъде избраната от него съпруга и кралица. Аз съм Маргарет, кралица на Шотландия, а те ме забравят напълно, докато крайната опасност, в която се намирам, не застраши и тях.
— Той ще дойде с мен в Лондон! — възкликвам разгорещено. — Ще ни видят заедно. Тогава ще ни запомнят!
Дейкър се обръща към съпруга ми с лека усмивка и чака отговора му. Спомням си, че този човек години наред се е занимавал с това да изправя един шотландец срещу друг, англичанин срещу англичанин, шотландци срещу англичани, англичани срещу шотландци. Сега изправя една жена срещу съпруга ѝ. Дейкър е жител на пограничните земи във всяко отношение. Сигурно си мисли, че познава мъжете като Арчибалд до мозъка на костите, че им е плащал да му играят по свирката. Винаги е мислил, че той може да бъде купен, че лесно може да бъде убеден, лесно може да бъде предаден.
— Не мога да дойда — заявява Ард. — Без значение дали ще бъда запомнен или забравен, не мога да дойда.
Потегляме без него. Аз съм само на двайсет и шест години и въпреки това ми се струва, че цял живот само съм напускала хората, които обичам, и съм губила онези, които би трябвало да ме закрилят. Оставяме сина ми Александър в студената земя на Шотландия, защото Олбъни е погребал момчето ми през декември, още преди да узная, че е мъртво. Оставяме оцелелия ми син, краля, четиригодишно дете, под опеката на възпитателите му. Моля се Дейви Линдзи да бъде до него, защото кой би могъл да му даде утеха? Вземаме с нас Маргарет, и дойката ѝ, и бавачките ѝ, и безкрайния ѝ антураж. Пътуваме с възможно най-малко багаж, и въпреки това се точи дълъг керван от каруци с вещите ми, и вещите на Дейкър, и въоръжените войници, които ги охраняват, и лордовете, които ни придружават — доволни от възможността да отидат в Лондон след години, прекарани по границата. Вземаме половината Нортъмбърланд с нас, но потегляме без съпруга ми.
Той целува ръката ми, мокрите ми очи, устните ми, и отново ръцете, преди да тръгна. Кълне се, че ме обича повече сега, отколкото когато беше моят красив придворен, разрязващ месото на трапезата ми, мой рицар, мой приятел. Казва, че не може да изостави своите приятели и съюзници, хората си, незначителните си арендатори, които не знаят нищо за някакъв си крал или регент или кралица-регент, но са готови да го последват, накъдето и да ги поведе. Не може да напусне замъка си, това могъщо укрепление, издигащо се над въздишащото море и кряскащите чайки. Казва ми, че отново ще бъдем заедно някой ден. Отново ще бъдем щастливи, някой ден.
— Ще се върна — обещавам му. — Ще се върна при теб, а ти ще ме чакаш. Ще уредя Хари да сключи мир с французите и с шотландските лордове, и после ще ми позволят да си дойда у дома и ще бъда кралица-регент, каквато бях, а ти ще бъдеш мой консорт.
Любящият му поглед е така ясен и искрен, както когато беше младежът, прислужващ на трапезата ми.
— Върни се при мен, а аз ще опазя замъците си, и земите си и властта си. Върни се в Шотландия и ще приветствам завръщането ти като кралица. Върни се скоро.
По пътя на юг, Англия
Пролетта на 1516 г.