Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Ръмеше топъл дъждец — не истинска буря от Пиринчено море, а досада, докарвана откъм континента. Калдрис ги чакаше на каменната площадка, загърнат с леко промазано наметало, а по непокритите му коса и брада се стичаха ручейчета. Щом лодката докара Локи и Джийн, облечени в прилепнали дрехи и без ботуши, той се ухили.
— Я вижте, вие двамата! — провикна се той. — Ето го кораба, лично той! Корабът, на който е твърде вероятно да умрем! — Той плесна Локи по гърбината и се разсмя. — Нарича се „Червеният вестоносец“.
— Така ли? — Корабът бе тих и неподвижен, с прибрани платна, фенерите му не светеха. Имаше нещо непонятно меланхолично в един такъв кораб, помисли си Локи. — От корабите на Архонта, предполагам?
— Не. Явно боговете са дарили Протектора с възможността да икономиса от тая мисия, да го вземат мътните. Нали знаете какво е оса стилет?
— Прекалено добре.
— Някакъв идиот се опитал да вкара в пристанището цял кошер, съвсем неотдавна. Само боговете знаят какво е смятал да прави с тях. Заради това го екзекутирали, а корабът бил предаден на Архоната. Гнездото с малките изчадия било изгорено.
— О… — Локи потръпна. — Напълно съм убеден. Прекрасните митничари на Тал Верар са чисти и неподкупни.
— Архонтът го пратил на поправка — продължи Калдрис. — Имал нужда от нови платна, потягане, нови въжета, малко калафатене. Опушили всичко отвътре със сяра и му сменили името с обред. Пак му е излязло доста по-евтино, отколкото ако ни беше предложил собствен кораб.
— На колко години е?
— На двайсет, доколкото мога да преценя. Тежък ще да му е бил животът, но ще издаяни още няколко годинки. Стига да го докараме обратно. А сега ми покажете какво сте научили. Според вас що за кораб е това?
Локи огледа плавателния съд, който имаше две мачти, леко повдигната палуба на кърмата и само една лодка, поставена с дъното нагоре, в средата му.
— Колот ли е?
— Не — отвърна Калдрис. — Вестрел е по-точно, но може да го наречеш и бриг, съвсем дребничък. Разбирам защо каза колот. Но сега ще ти обясня защо пропусна подробностите…
И Калдрис се впусна в поредица от сложни технически обяснения, като сочеше разни неща по главните въжета откъм подветрената страна и четвъртитите платна, които Локи разбра само наполовина, както посетителят на чужд град изслушва енергичните напътствия на някой бързорек местен жител.
— … дълъг е осемдесет и осем стъпки от носа до кърмата, без да броим бушприта, разбира се — завърши Калдрис.
— Досега не бях разбрал — рече Локи. — Богове, та този кораб ще е под моя команда!
— Ха! Не. Той ще е привидно под твоя команда. Не ме гледай така замечтано. Твоята работа е само да съобщаваш на екипажа какви са моите нареждания. Бързо на борда!
Калдрис се изкачи по една рампа на палубата на „Червеният вестоносец“. Докато Локи се оглеждаше и попиваше всяка видима подробност, стомахът му нервно го присвиваше. По време на единственото му пътешествие по море досега (което изкара на легло) бе приемал за даденост всички подробности от живота на борда. Но сега всеки възел и халка, всяка част от такелажа, всяко платно, въже, игла и механизъм може би съдържаше ключа към неговото спасение… на пълното вживяване в ролята.
— По дяволите! — смънка той на Джийн. — Преди десет години може би щях да съм толкова тъп, че да си въобразявам, че ще е лесно.
— По-лесно няма да стане — отвърна Джийн и го стисна за здравото рамо. — Но имаме още малко време да се понаучим.
Изминаха цялата палуба от край до край под топлия дъждец, а Калдрис постоянно сочеше разни неща и изискваше отговори на трудните си въпроси. Свършиха разходката в средата на „Червеният вестоносец“. Калдрис се облегна на лодката да си почине.
— Е, за новаци наистина се учите бързо — отбеляза той. — Това поне ви го признавам. Но въпреки това аз съм изсирал лайна, които повече разбират от мореплаване от вас двамата, взети заедно.
— Ела на брега и ни остави ние да те учим на нашия занаят някой път, пръч такъв!
— Ха! Мастер Де Фера, в това отношение чудесно ще го докарате. Може така и да не се научите да различавате платната от лайната, но се държите като велик помощник-капитан! А сега се изкатерете по въжетата! Тази с утрин, докато трае това чудничко време, ще се изкачим най-горе.
— Най-горе? — Локи се вторачи в главната мачта, която се люлееше горе в сивото небе, и примижа, щом дъждът обля лицето му. — Ама то вали бе, да му се не види!
— Известно е, че в морето вали. Никой ли не ви е предал? — Калдрис прескочи основните ванти на десния борд. Тримата минаха от другата страна на перилата и се прикрепиха със скрипци към самия външен корпус. Сумтейки, морският майстор се изкатери на перилата и махна на Локи и Джийн да го последват.