Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

При тези думи Гермунд обърна коня си. Арн го последва, придавайки си строг вид, въпреки напиращия в гърдите му съвсем неуместен смях. Без да го попита, Гермунд не беше ли обещал и от негово име смърт и разрушения?

Не засвистя нито една стрела, не се чу нито една подигравка.

— Смятам, че тази работа ще бъде уредена преди свечеряване — каза Гермунд Биргерсон, сядайки тежко на стола в лагера на Фолкунгите, от който преди малко бе станал.

— Какво ще правим с труповете, след като всичко приключи? — попита Арн.

— Ще откарам тялото на дъщеря си в Алгаря, за да й направя християнско погребение в близката църква — отговори Гермунд. — Колкото до Сванте, ще му отрежем главата, ще сложим трупа му в торба от волска кожа и ще го изпратим на семейството му. После ще изберем някой, който да управлява Ямсеборг от името на Бенгт.

— Нещастното момче! Чакат го трудни дни след смъртта на майка му и баща му — каза Арн.

— Наистина — съгласи се, замислен, Гермунд. — Бих направил всичко, за да направя съществуването му по-малко мрачно. Той е все още хлапак. Не иска да обработва земята. Чуди се само как да стане рицар и член на кралската гвардия. Или да служи в Арнес. В наши дни младите не мислят за нищо друго.

— Да — съгласи се Арн със сериозен тон. — Младите ги влече мечът и копието, а не ралото и остенът. Предполагам, че ще го накараш да промени намеренията си?

— Много съм стар за това — промърмори Гермунд, ядосан при мисълта, че върху него падат грижите за тринадесетгодишното момче, на което трябва да му се осигури и образование.

Арн го помоли за извинение и тръгна да потърси Суне и Сигфрид. Намери ги вглъбени да острят върховете на стрелите си. Взе камъка от ръцете на Суне и му показа как да върши това по-добре, като междувременно им разказа за тъжната съдба на младия Бенгт. Подсказа им, че може би няма да е лоша идея ако те двамата му правят компания през близките часове, тъй като са най-младите в дружината. Биха могли да му разкажат и на какво се учат във Форшвик. После изведнъж се изправи и се отдалечи от младите си оръженосци, трудно прикривайки усмивката си.

Един час по-късно Фолкунгите се качиха по седлата и се отправиха към портите на Ямсеборг, които се отвориха пред тях, щом приближиха на хвърлей стрела разстояние. Те влязоха в двора, подредиха се с конете си в редица и зачакаха. Не се виждаше никой, освен крепостните, които надзъртаха оттук-оттам. От време на време през двора пробягваше някоя млада селянка по петите на отскубнало се дете.

Тишината нарушаваха единствено пръхтенето на конете и звънтенето на стремената. Никой не проронваше дума. Нищо не се случваше. Чакаха така много дълго време.

Гермунд накрая изгуби търпение и направи знак на десетина млади здравеняци. Те слязоха от конете, извадиха мечовете си и влязоха в главната сграда на фермата. Последваха викове и тупурдия, а малко след това излязоха, мъкнейки завързания за краката и ръцете Сванте Снивинг. Заставиха го да коленичи пред редицата конници. Наметалото в жълто и черно на младия Бенгт се открояваше сред всички тези сини наметала. Момчето, чието лице все още пазеше следите от ударите на бащините юмруци, стоеше безучастно.