Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Джанеса… Ваше Височество… мога да обясня — каза той, докато прибираше члена си в панталоните.
— Нима? — отвърна Джанеса. — Предполагам, това означава, че сте размислили за предложението си за брак, лорд Рейлан? — Не успяваше да се разгневи, боговете знаеха, че и тя си има любовник, но ѝ беше приятно да го гледа как се гърчи.
— Ами…
— А ти! — Джанеса се вгледа в Грайе, която изглеждаше почти потресена. — Щеше да ме оставиш да се омъжа за човек, с когото си… Това моята рокля ли е?
Грайе придърпа роклята си в опит да се покрие.
— Е, бъдете щастливи — рече Джанеса и се обърна.
— Джанеса, чакай — замоли я Рейлан, но тя не беше в настроение да го слуша. И все пак не стигна далеч.
— Да — каза глас в тъмното. — Моля, почакайте, Ваше Височество.
Гласът беше дълбок и изпълнен със заплаха. Джанеса, Рейлан и Грайе се обърнаха към огромната фигура, която излезе от сенките.
Беше висок, гол до кръста, с мощни рамене — и покрит с белези. На лицето му нямаше и капка нежност, а гъстите черни вежди бяха смръщени под късата черна коса.
— Кой си ти? Какво искаш? — попита Рейлан и пристъпи напред. Посегна към меча си, но не го намери на колана.
— Кой съм аз? — отвърна мъжът. — Аз съм Планина и карам небето да тътне, а земята да се тресе. Защо съм тук? — Погледна Джанеса с вълчи очи. — Изпрати ме баща ми. Идвам за теб.
В този миг Джанеса разбра какво е истински ужас. В очите на мъжа нямаше и капка милост, защото милост нямаше да има.
— Никога! — изрева Рейлан и се втурна напред. Дори без оръжие и след стореното, той пак искаше да я защитава. Джанеса му се възхити, но знаеше, че не е равностоен противник на непознатия.
Убиецът се раздвижи с плашеща бързина за човек с такива размери. Лесно избегна тромавата атака на Рейлан и го удари три пъти в гърлото, преди той дори да замахне.
Рейлан се свлече тихо и застина на пода.
Грайе изпищя колкото глас имаше, а Джанеса се смръзна от ужас.
Как бе възможно това? Как беше влязъл, как я намери тук? И къде беше…
Планина се стрелна като змия, сграбчи Грайе и я вдигна като парцалена кукла. После изви врата ѝ, прекърши го и писъкът ѝ стихна. Чудовището хвърли безжизненото тяло на пода и тръгна към Джанеса.
— Ваше Височество — каза той и се усмихна студено. — Баща ми иска сърцето ви.
Тридесет и седем
Тя за пръв път не заключи вратата след себе си. Отначало Река не сметна това за предзнаменование, но времето течеше и той започваше да се тревожи.
Защо я остави да иде сама?
Навлече туниката и тръгна към вратата, но бързо се върна в мрачната стая, защото чу гласове от коридора, непознати гласове. Река видя как вратата се отваря и някой влиза.
— Казах ти, че не е тук — глас на възрастна жена.
— Най-добре да побързаме, стаята не е оправяна от дни — каза друга жена, по-млада.
— Добре, ти смени чаршафите. Аз ще обера праха. И запали няколко свещи. Не виждам нищо.
Влязоха, едната носеше свещ, а другата — кош със спално бельо на рамо.
Сърцето му заби по-бързо. Знаеше, че не бива да го виждат тук и ако запалят свещи, дори той няма да може да се скрие.
Вратата се люшна да се затвори и Река се плъзна в сенките и мина през отвора почти безшумно. Когато тя се затръшна зад него, чу едната жена да казва:
— Какво беше това?
А сега? Не можеше да остане в коридора и да ги чака да излязат, не можеше и да броди из двореца, защото стражите щяха да го видят.
Трябваше да намери Джей.
Познаваше плана на сградата. Ако тя бе тръгнала за припаси, значи се беше отправила към кухнята. Но как да стигне там? Не можеше да мине през двореца. Сега стражата беше удвоена и нямаше шанс да ги избегне.
Тръгна към един прозорец и се вгледа надолу, преди да се покачи на перваза и да увисне на него. Преди няколко нощи бе изскочил през прозореца в стаята на Джей и вися там, докато стражата претърсваше двореца. Сега раната му беше почти заздравяла и той се чувстваше достатъчно силен — с лекота щеше да се спусне по високите стени.
Кухните имаха страничен вход. Ако слезеше достатъчно бързо, скоро щеше да е при Джей. Ще вземат каквото им трябва и ще тръгнат тази нощ. Сърцето му гореше от тази мисъл, караше го да се движи още по-бързо по стената.
Река спря близо до подножието на северната кула и огледа за стражи пътеката около двореца. Нямаше.
Той се спусна с трепет, в очакване някой страж да се появи иззад ъгъла, но нищо такова не стана.
Обзе го странно предчувствие, докато вървеше към вратата на кухнята. Скоро то се превърна в страх, защото видя тела със смачкани брони и разкривени крайници.