Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Река се втурна напред, обзет от паника. Когато влезе в тъмния коридор към кухните, чу писък — женски писък. Прилоша му. Беше изплашен както никога досега. Не за себе си — за Джей…
Затича се още по-бързо по коридора, без да се интересува дали някой не го причаква там. Чу познат глас — дълбок и плътен.
Втурна се с рев в кухнята точно когато Планина се спускаше към Джей. Тя се беше сковала от страх. На пода лежаха два трупа.
Планина се обърна да парира атаката му, отблъсна светкавично удара и заби чело в него. Река се олюля назад и се стовари на една маса.
— Ти? Мислехме те за мъртъв — рече гигантът и смръщи объркано чело.
— Няма да ти позволя да я нараниш — отвърна Река, все още замаян от удара.
Планина се хвърли към него, протегнал огромните си ръчища.
— Бягай! — извика Река, преди Планина да го сграбчи за гърлото. Пръстите му стиснаха здраво и прекъснаха притока му на въздух, а Река се взираше в очите на брат си и виждаше там единствено злоба.
— Какво стана с теб, Река? — попита Планина. — Какво ти е направила тази вещица, че предаде баща ни?
Всичко пред очите му се размаза, когато Планина затегна хватката си. Нямаше какво да стори срещу такава сила, нищо не можеше да спре яростта на брат му. Краят щеше да дойде скоро и всичките му таланти и смъртоносни умения не можеха да го предотвратят. Все пак не съжали, че бе жертвал любовта на Бащата. За няколко откраднати мига с Джей би жертвал целия свят.
Планина изкрещя, изви гръб и пусна Река. Гигантът се извърна и посегна към гърба си, от който стърчеше кухненски нож. От раната бликаше кръв. Джей не помръдна, когато Планина тръгна към нея. Река скочи, изрита го в сгъвките на коленете и гигантът се свлече. Река изтича до Джей и я хвана за ръцете.
— Казах ти да бягаш.
— Няма да те оставя — отвърна тя, като се взираше в Планина, който вече се изправяше.
— Трябва да вървиш. Не мога да се бия с него и да пазя теб — той я блъсна към вратата и се обърна към брат си.
Планина го гледаше отгоре, оголил жълтите си зъби. Посегна назад, измъкна ножа от гърба си и светкавично го хвърли към Река, който го избегна на косъм.
Планина беше страховита гледка, унищожително оръжие. Бащата беше казал, че тази мисия не е за него, че изисква деликатност и потайност. Явно бе размислил след провала на Река. Явно сега смяташе, че са нужни точно мощ и сила.
Река зае защитна позиция и се приготви да посрещне брат си, но зад гърба му се чу шум.
В стаята нахлуха пазачи в брони, извадили мечовете си.
— Защитете принцесата! — изрева единият и издърпа Джей зад гърба си. Тя не можа да се възпротиви. Река се успокои: Джей беше в безопасност. Някъде в двореца заби камбана, която отекна дори в недрата му и оповести заплахата.
Река знаеше, че трябва да бяга. Заловяха ли го, щяха да го разпитват и Джей сигурно щеше да разкрие връзката им, за да го защити. Не можеше да ѝ позволи това. Не и заради него.
Планина се втурна към изхода и Река хукна след него, следван от стражите с подрънкващите брони. Брат му разби вратата с крак и в нощта се разлетяха нитове и трески. Пътят беше блокиран от десетина стражи. Стиснали страховитите си алебарди, те бързо обградиха братята.
Планина се усмихна.
— Готов ли си за бой, братко?
Река не отговори. Не искаше да наранява тези мъже, те изпълняваха дълга си.
Но брат му нямаше такива скрупули.
Един от стражите се втурна към тях, размахал алебардата, и Планина се раздвижи със смайваща скорост. Сграбчи дръжката и двамата замръзнаха за миг. Стражът се опита да издърпа оръжието си от хватката му, но Планина строши дръжката с другата си ръка, замахна с острието и му отсече главата. Тялото се катурна настрани и Планина хвърли счупената алебарда към следващия налитащ страж. Тя прониза забралото на шлема му и мъжът се свлече на земята.
Река знаеше, че всички стражи ще измрат, но бе твърде зает да избягва мечовете им, за да се намеси. Остриетата като че ли свистяха отвсякъде и той само ги отбиваше. Раната го наболяваше, беше твърде прясна, дърпаше и смъдеше, а шевовете заплашваха да се отворят.
Скоро сред нападателите се появи пролука, създадена от смъртоносния му брат. Река го видя да тича по стълбата към парапета на крепостната стена. Последва го и щом стигна до върха, видя, че Планина стои на бойницата и го гледа с усмивка. Предизвикваше го дали е достатъчно смел да го последва.
Планина скочи в мрака и Река не губи време. Опря крак на един от зъбците на стената и скочи в бездната — към земята, която беше на стотина крачки под него.
Чу хрущенето на керемиди и от тъмното към него с ужасяваща бързина се устреми покрив. Краката му удариха керемидите и те се пръснаха. Видя огромната дупка, която брат му бе пробил в покрива, и хукна обратно към ръба.