Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— По-далече не мога да ви закарам — заявява шофьорът след една-две минутки.
— Няма проблеми. Благодаря — кимвам, плащам му и излизам. Таксито прави обратен завой и заминава, а аз се оглеждам.
Оказва се, че изразът „затънтено кътче на острова“, използван за описание на мястото, където живее Артси, въобще не е преувеличен. Разположената на самия край на скалата стара къща е обградена от едната страна от океана, а от другата — от пусто поле и гористи хълмове. Тръгвам към нея. Забелязвам, че на един от прозорците все още стоят старите дървени капаци. Из двора се щурат няколко кокошки. Приближавам се и храбро почуквам на вратата. Нищо. Почуквам втори път. Пак нищо.
Започвам да се питам дали ексцентричният художник просто не е забравил за срещата с мен. Поглеждам неуверено олющената боя на вратата и се чудя какво да направя. Не мога да му се обадя — Артси няма телефон. Нито домашен, нито мобилен. Не мога да му изпратя и имейл, защото няма нито интернет, нито имейл адрес. Очевидно Магда е трябвало да премине през доста дълъг процес, докато успее да осъществи контакт с него, звънейки на приятели на приятелите си на острова, които са свикнали да си предават шепнешком тайни послания като героите от френската съпротива в „Ало, Ало!“.
Изчаквам още няколко минути, но вече става пределно ясно, че в къщата няма никой. Странна работа за един отшелник, но днес пък може и да не е в настроение за отшелничество. Може да се е осмелил да излезе.
Обръщам се и оглеждам верандата. Чудя се какво да направя. Накрая решавам, че така и така съм тук, мога да се поразходя.
Тръгвам през тревата с чисто новите си сандали и завивам по посока на разнебитения хамбар и останалите пристройки. В двора се вижда изоставен трактор, ръждясал велосипед, подпрян на стената, барабан… Барабан ли? И какво прави барабан насред селски двор? Заслонявам очи с ръка от яркото слънце и го оглеждам слисано. А после, малко по-нататък, забелязвам мъж, копаещ зеленчукова градинка.
Може пък той да знае нещо.
— Извинете! — провиквам се аз. — Да знаете къде мога да намеря Артси?
Мъжът се изправя, обръща се и когато ме вижда, тръгва към мен.
Той е висок, с широки рамене и е облечен в късо сако, панталони до коленете, широкопола шапка и три четвърти плетени чорапи. Прилича на бронзовата статуя на Шерлок Холмс, която стои пред метростанция „Бейкър Стрийт“ в Лондон. Странна птица насред този селски пейзаж. И сякаш това не е достатъчно, оказва се, че има гъста брада и пуши лула. И носи пилотски очила.
Сега той ги сваля, вторачва се в мен и изсумтява:
— Кой го търси?
— Казвам се Луси Хемингуей, от галерия „Номер Трийсет и осем“ в Ню Йорк — избърборвам набързо аз.
Той ми подава ръка с размерите на плато за сандвичи и изрича:
— Приятно ми е. Аз съм Артси.
Но, разбира се! Кой друг да е?! Че кой нормален човек ще се облича по такъв начин в Америка!
— О, здравейте! — усмихвам се аз и стеснително се ръкувам с него. Той изобщо не изглежда така, както си го представях. Макар да не съм много сигурна какво точно съм си представяла, тъй като досега не е позволил да бъде сниман.
Той ми подава една мотика и заявява:
— Можете да ми помогнете в копаенето на картофите.
Копаене на картофи ли? Свеждам очи към пръстта в краката си и се опитвам да не мисля за новите сандали, които обух специално за тази среща.
— Ами… добре.
За щастие, оказва се, че Артси е не само художник, но и истински джентълмен.
— Ето, сложете ги! — усмихва се той и ми подава две найлонови торбички. — Да не ви се изцапат обувките.
През следващите шейсет минути аз копая картофи с торбички, завързани за краката ми. Леко сюрреалистично и може би не онова първо впечатление, което исках да направя, но пък Артси е прочут с ексцентризма си, така че надали съм имала правото да очаквам да ме черпи с капучино.
И през цялото това време нито веднъж не става въпрос за изкуство. Вместо това си говорим за наторяване, органични торове и за предимствата на конските фъшкии пред кравешките. Както и може да се очаква, по-голямата част от приказките ги изговаря той (моите познания за кравешката тор започват и свършват със спомена за това как нагазих в една фъшкия в селото на родителите ми), а аз учтиво слушам и от време на време му хвърлям коси погледи. В статията не пишеше кога е роден — очевидно е много чувствителен на тази тема и пази датата си на раждане в дълбока тайна, — но имам чувството, че под брадата и огромните пилотски очила се крие човек в средата на трийсетте.