![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Тя е права – каза той след известно време. – Тук има един лост, като че ли е бронзов. – Той се облегна назад и насочи светлината на фенерчето между двете лапи. – А тук долу има друг проход.
— Значи онези, които са се опитали да влязат в гробницата, са преминали през първото изпитание – каза Нина. – Но не всички са оцелели. – Тя погледна към натрошения скелет. – Този човек е бил стъпкан и съдейки по онези кървави петна, някой друг е изгубил ръката си, когато е опитвал да бръкне в устата на лъва.
Корвус я погледна недоверчиво.
— Да не би да казваш, че статуята може да се движи?
— Да. Задвижваш капана, лъвът затваря прохода, устата се опитва да те захапе, а лапата започва да се движи нагоре-надолу, като се опитва да те размаже или стъпче. Всъщност... – Тя отстъпи назад и опипа с пръст пода на камерата, докато не откри една част, която бе малко по-хлътнала. Тя помръдна под ръката й. – Ето тук. Виждате ли? Това място е разхлабено – и най-вероятно задвижва капана. Ако стъпите на него, оставате затворени тук и единственият изход е...
— Да преминем изпитанието по същия начин, както го е направил Херкулес – продължи замислено София. – Да предположим, че не всички препятствия са били преодолени. Това означава ли, че някои от капаните все още функционират?
— Не знам. Преди Еди да спомене за онзи в Тибет, който е много по-стар от тези, щях да кажа не. Ако механизмите са направени от камък и метал, вместо от дърво и въжета, тогава може би...
София насочи лъча от фенерчето си към лицето на Нина.
— Ами значи сме извадили късмет, защото ти ще ни преведеш през тях. До къде си стигнала?
— До шестото предизвикателство. Разчетох и упътванията как да преминем през лабиринта, за да стигнем до него – каза Нина, като раздразнено примигна. — Ще мога да работя по-бързо ако, нали се сещаш, махнеш тези проклети неща от ръцете ми. – Тя ги протегна и двете, а веригата на белезниците задрънча.
София помисли малко.
— Освободете я – заповяда най-накрая тя.
— Сигурна ли си? – попита Корвус
София се усмихна, приближи се до Чейс и покара ръце, но раменете му, облечени в кожа.
— Тя не би посмяла да напрани някаква глупост, докато той е в ръцете ни.
Корвус кимна.
— Много добре. Единият от хората му отключи белезниците на Нина.
Тя разтърка китките си, където металът се бе впивал в плътта й и бе оставил дълбоки следи.
— Така, да продължим.
Членовете на експедицията започнаха да минават един след друг през тесния проход под лапата на лъва.
* * *
От другата страна наистина се озоваха пред лабиринт – тясна, прашна плетеница от коридори. Но Нина вече бе начертала на един лист правилния път и на тях им оставаше просто да завиват наляво или надясно при поредното кръстовище.
Тя се беше замисляла какво ли ще се случи, ако тръгнат в погрешната посока, но реши да не повдига въпроса, за да не вземат София или Корвус да решат да изпратят Чейс да провери това.
По пътя се сблъскаха с други препятствия – още стилизирани статуи, замръзнали в нападателна поза, след като някогашните похитители на гробници бяха открили правилния лост, или размазани в стените тела, в случай че се бяха опитвали да ги преодолеят и се бяха проваляли. Тъй като вече нямаше кой да ги презареди отново, след като веднъж бяха задействани, те ставаха абсолютно безобидни… но това не спря групата да обсъжда предварително всяко едно, преди да премине през него. Просто за всеки случай.
Лернейската хидра: седем драконови глави, които някога бяха изстреляли отровните си стрели, за да отнемат живота на трима неканени гости – скелетите им лежаха на земята, изкривени в агонизиращи пози. Сега каменните глави лежаха натрошени на земята, статуята бе напълно обезглавена. Нина знаеше, че това не е точното пресъздаване на мита, но се съмняваше, че строителите на гробницата са можели да накарат камъка и метала да се регенерират.
Керинейската кошута: един от грабителите се бе набучил на един от стърчащите й железни рога, но спътниците му се бяха сетили как Херкулес осакатил животното, прострелвайки го в крака. Единият от краката на статуята наистина висеше пречупен и бе послужил като лост за бягството им – въпреки че тактиката на грабителите да го замерят с камъни, докато поне един не улучи, далеч не бе толкова впечатляваща колкото единствената стрела на Херкулес от легендата.
Авгиевйте обори: според легендата, Херкулес отбил реката, за да прочисти конюшните, и древната карта от гърба на пергаментите наистина показваше, че от хълма извира малка река. Преминаването на това изпитание беше повече тест за интелигентност, отколкото за физически сили – шлюзовете трябваше да се отворят в определен ред, за да може водата да потече по определени канали. При объркване на последователността следва помитаме от воден талаз – и двете потрошени тела до решетката в края на единия канал показваха, че някой вече е бил наказан за грешката си. Но реката отдавна беше пресъхнала и членовете на експедицията успяха да преминат през залата без никакви трудности.