От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

За разлика от Джон, който непрекъснато сменяше приятелките си, Джо дружеше с момчета и никога не бе водил момиче у дома. Като навърши двайсет и Три години, коренно се промени. Забеляза го даже и Махтоб и шеговито ми подхвърли:

Внимавай, мамо! Джо май си е наумил нещо.

Вече не се налагаше да му напомням какво има да се върши вкъщи той стана необичайно внимателен и досетлив. Един ден телефонът иззвъня и от слушалката се разнесе женски глас:

' Джо вкъщи ли е?

Доколкото ми беше известно, това бе първото момиче, което търсеше Джо у дома. Две години по-късно Джо и Пеги се ожениха. Той вече е зрял и уравновесен мъж и изглежда истински щастлив.

На 18 септември 1991 година в осем и десет сутринта в градската болница на Карсън се разнесе плачът на новородения син на Джо. Гордият баща стоеше до съпругата си. Това бе мястото, където преди повече от двайсет години се бяха появили на бял свят и Джо, и Джон. Тук срещнах Муди. Тук издъхна татко. А сега посрещах един нов живот в чакалнята на родилното отделение.

Джо се появи по-скоро, отколкото го очаквах. Вдигнах очи и го видях блед и нервен, на ръба на припадъка. Тежко се отпусна в стола до мен. Нямах смелост да си от-

267

воря устата и да го питам каквото и да е. Най-накрая той изпъшка: „Момче е!", и се усмихна едвам. Тръгнахме по коридора и срещнахме Роджър Морис, който веднага ни успокои с думите: „Всичко е наред!".

Брандън Майкъл Смит лежеше на една маса, където го преглеждаха най-старателно. Цветът му вече се бе нормализирал, а дробовете работеха без грешка. Гордеех се със своя син, който гореше от желание да поеме отговорностите на баща. Чичо Джон също бе горд до небесата. Леля Махтоб беше на училище и с нетърпение чакаше да й съобщим по телефона прекрасната новина.

Децата растат много бързо. Животът продължава.

Най-често ми задават въпроса как е Махтоб. В много отношения тя вече не е дете, а слънчева дванайсетгодишна госпожица, с гъста кестенява коса, която пада на вълни но раменете й, и зеленикаво-кафяви очи. Обича риболова, футбола, баскетбола и за ужас на майка й телевизията. Играе в училищния отбор по баскетбол и участва в групата на мажоретките. Ходи на уроци по пиано, но само защото настоявам. Предпочита тениските и джинсите съвсем е забравила рокличките с набори и дантели и красивите обувчици, които носеше по настояване на Муди, преди да заминем за Иран.

Махтоб е много самостоятелна и разумна за годините си и притежава чудесно чувство за хумор. Нейният жизнен опит е причина за големия й интерес към международните събития.

Един ден се върна от училище и ми каза:

Знаеш ли, мамо, днес в училище се обърках. Учителката ни говореше за Мохамед и аз р)еших, че ни разказва за ислямската религия. Децата твърдяха, че става дума за бокс. Тогава я попитах и излезе, че наистина ни е говорила за исляма.

Обясних й, че нейните съученици са свързали името Мохамед със световноизвестния боксьор Мохамед Али. Махтоб имаше доста по-различни асоциации от връстниците си.