Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Едва сега разбрах. Свалих си шлема, изскочих от пилотската кабина и пресякох меката земя до кораба на Брейд. Когато стигнах, открих, че тя се е разположила на крилото със свален шлем.
— Ти си знаела за това? — попитах аз.
— Разбира се, че знаех — призна тя. — Учените на Уинзик използваха моя ум, за да разработят оръжието. Открай време знаем, че има връзка между сайтониката и гробокопачите. Ние им причиняваме болка, Аланик. Те ни мразят, може би дори се страхуват от нас. Години наред се опитвахме да се възползваме от това и стигнахме до логичното заключение. Ако не можем да унищожим гробокопачите, поне можем да ги отклоним.
— Това не е добро разрешение! В най-добрия случай, ще отложи катастрофа! Няма да я спре!
— Може, ако си изиграем добре картите — сряза ме Брейд. — Не ни е нужно да побеждаваме гробокопачите. Просто трябва да ги контролираме.
— Това не е контрол! — сопнах се аз. — Един-единствен лъч, който дори не е тестван както трябва, може и да ги отклони, така ли? Ами какво ще се случи, когато се върнат? Какво ще стане, след като унищожат целта ви, а след това продължат да вилнеят в галактиката?
Бях започнала да свиквам как диони и креляни откликваха на подобни избухвания. Затова останах изненадана, когато Брейд просто се усмихна, вместо да се отдръпне назад и да ме порицае за агресията.
— Държиш се така, сякаш Уинзик не е помислил по този въпрос — отвърна тя.
— След като знам какъв беше опитът ми с него и военните му тестове, ми е позволено да поставя под съмнение прозорливостта му!
— Не се тревожи, Аланик — успокои ме Брейд. Тя кимна към кораба си. — Днешното „изпитание“ беше начин да се изфука пред официалните лица на борда на „Теглилки и мерки“. Не за пръв път тестваме оръжието — планираме го от години. Знаем със сигурност, че можем да манипулираме един гробокопач.
Тя се смъкна от крилото и ботушите ѝ изскърцаха по покритата с мъх скала, когато скочи. Пристъпи към мен.
— Тази тренировъчна програма и всички тези пилоти са просто застрахователна полица. Тяхната работа ще бъде да използват бомби за заблуда и да разсейват гробокопача, докато истинското оръжие пристигне.
— И кое е то?
Тя посочи себе си. След това посочи мен.
— Като се присъедини към тези ескадри, ти ни направи подарък. Още един сайтоник. Разполагаме с толкова малко. Уинзик ми каза да се сприятеля с теб, да те вербувам. Така че ето, това е.
Да ме вербува ли? Значи през всичкото това време Брейд се е опитвала да ме вербува? Затова ли си говореше с мен напоследък?
Ангели небесни, тя бе толкова неумела в тази работа, колкото бях и аз.
— Това е лудост, Брейд — настоях. — Хората са се опитвали да контролират гробокопачите и виж докъде са стигнали.
— Ние се поучихме от техните грешки — обясни Брейд. — Ако искаш, мога да ти покажа някои неща за силите ти. Неща, които дори не си сънувала, че са възможни. Ние можем да контролираме гробокопачите.
— Сигурна ли си? — попитах. — Напълно сигурна ли си?
Тя се поколеба и аз разбрах, че не е, макар да направи дионския жест на сигурност, като вдигна ръка и стисна два пръста.
Пробойните в бронята ѝ се виждаха. Тя съвсем не беше самоуверена, колкото се преструваше.
— Трябва да поговорим за това — казах. — Да не бързаме.
— Може би — отвърна тя. — Може и да няма време. — Обърна се към кораба си. — Върховенството губи монопола си над пътуванията. Други са близо до това да разгадаят технологията. Нужно е нещо ново. Нещо, което да държи всички в подчинение и да предотвратява войни.
Обзе ме ужас.
— Гробокопачите. Ще плашите всички с тях — те ще са надвисналата заплаха. „Подчинявайте се, плащайте, в противен случай ще ви пратим един на прага…“
— Просто помисли над предложението, Аланик. — Брейд си сложи шлема. — Почти сигурни сме, че ще можем да разсейваме един гробокопач, когато е в нашето измерение. В миналото те понякога са прекарвали години между атаките и са се носели в пространството, правели са каквото там правят. Така че, ако силите ни са готови, когато един от тях приближи до населена планета, може да е достатъчно безопасно — особено ако сайтоници като нас действат като бекъп. Уинзик ще ти обясни по-добре от мен. Той е гений. Както и да е, трябва да се връщаме.
Тя се настани в пилотската кабина. Останах шокирана, мълчалива още малко, опитвах се да обмисля всичко, което тя ми каза. Каквито и опити да бяха правили, каквито и уверения да пробутваха, те грешаха. Аз бях усетила гробокопачите. Уинзик и неговият екип бяха като деца, които си играеха с бомба, чийто таймер тиктака.