Илиада [bg]

Както стада от говеда или от овце гъсторунни биват подгонени в мрака на черната нощ от два звяра тъкмо когато ги никой не чака и липсва пазачът, [325] също тъй бягаха в ужас безсилните духом ахейци: страх Аполон им изпрати, а чест — на троянци и Хектор. Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда. Хектор погуби юначния Стихий и Аркезилая; Аркезилай бе повел меднобронни мъже беотийци, [330] Стихий бе верен приятел на гордия вожд Менестея. Паднаха Медон и Иас, свалени във бой от Енея. Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея, брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака, след като беше погубил той брата на своята млада мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея. [335] Иас пък беше водач на атинските бойни редици, син се зовеше на Сфела, потомък на дръзкия Букол. Полидамант умъртви Мекистея, а в първата схватка Ехий погина от Полит, а Клоний от вожд Агенора. Парис във рамото горе удари отзад Деиоха, [340] хукнал сред първите в бяг, и прокара медта си през него. Докато още троянци събличаха вражи доспехи, в рова дълбок с колореди проникнаха вече ахейци, тичайки тука и там, зад зида по неволя се скриха. Хектор извика високо, подбуди троянците в боя: [345] «Право към вражия стан! Оставете доспехите в кърви! Ако ли някого видя далече от кораби кухи, тутакси ще го убия и нито сестри, нито братя нявга ще сложат на тъжната клада убития клетник. [350] а ще го влачат безмилостно псета пред нашата крепост.» Тъй каза, рязко замахна с камшика, подкара конете, гръмко подкани троянци, строени в редици, и с него викнаха всички към своите коне, колесници повлекли с грохот страхотен; а Феб Аполон предводител им беше, [355] сриваше лесно с нозе на дълбокия ров бреговете, плътно засипа средата и равна пътека проправи, толкова дълга, широка, доколкото с копие хвърлят, щом се мъже състезават, изпитвайки своята сила. Там се стълпиха троянци, начело със бог Аполона; вдигнал егида безценна, той къртеше лесно стената. [360] Както дете край морето, натрупвайки купчина пясък да си направи от него играчка за детска забава, после отново я пръска с ръцете си и със нозете — тъй, далнострелецо бог Аполоне, ти срути без мъка тежката пот на аргийци, а тях ги обърна във бягство. [365] Щом като спряха най-после при своите кораби гладки, смелост взаимно си вдъхваха и със ръце към небето, всеки ахеец се молеше гласно на всички безсмъртни. Нестор, геренският конник, защитник ахейски, [370] най-много молеше, вдигнал ръце към небето безкрайно и звездно: «Татко наш Зевс! Ако някога в Аргос, богат със пшеница, някой за теб е изгарял най-тлъсти говежди и овчи бутове, молещ дома да се върне, и ти си му кимнал, днес си спомни, Олимпиецо, сетния ден отклонявай! [375] Не позволявай да гинат ахейци така от троянци!» Тъй се помоли и силен гръм прати Кронид промислител в знак, че приема молбите на стария Нестор Нелеев. Чули тътнежа на Зевса егидодържител, троянци боя си спомниха пак и нападнаха стръвно ахейци. [380] Както огромна вълна сред моретата широкопътни корабен корпус надхвърля, подета от бурния вятър, който надига бучащи вълни със разпенени гриви, тъй и троянци връхлитаха с вик страховит към стената, гонеха своите коне и до кърмите почнаха боя [385] с копия яки, двуостри: нападаха те с колесници, а пък ахейци, високо от своите кораби черни — мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден, пазени в техните съдове само за морските битки.183 Конникът виден Патрокъл, догдето ахейци с троянци водеха бой до стената, далече от кораби бързи, [390] в шатрата още седеше при вожда сърцат Еврипила: с нежни го думи тешеше, поръсваше лютата рана с билки целебни и тъй облекчаваше черните болки. Щом забеляза, че бясно нападат троянци стената, [395] а сред ахеици настава гълчава и бягство позорно, тежко въздъхна тогава и двете бедра си заудря с длани могъщи, заохка горчиво и тъй заговори: «Вече не мога при теб да остана ни миг, Еврипиле, нищо, че ти се нуждаеш. Решителна битка започна! Нека другарят ти предан сега да се грижи за тебе, [400] аз при Ахил ще побързам, дано го склоня да се бие. Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогна? Винаги полза принася съвет от сърдечен приятел.» Още говореше тъй, а нозете го носеха вече. [405] С мъка ахеици задържаха върлия напор троянски, все пак не можеха по-малобройния враг да отблъснат, нито троянци успяха да скъсат данайски редици, за да проникнат навътре сред кораби и сред палатки.