Право на милосърдие

— Но не от Греъм — заяви с категоричен тон Хелън.

— За съжаление именно Греъм ще бъде съден за това.

— Чакайте малко — вдигна ръка Лелънд. — Господин Харди, това, което чувам, ми звучи твърде противоречиво. Вие вярвате ли, че Греъм е убил баща си, или не?

Харди се замисли, после поклати глава:

— Според мен не го е направил.

— Дори от състрадание?

— Точно така.

— Но за какво тогава е цялата тази шумотевица в пресата? — избухна за секунда Хелън, след което веднага се овладя.

Лелънд обаче държеше здраво нишката на разговора.

— Означава ли това, че подозирате друг извършител? — извърна се към Харди той.

Харди поклати глава и посегна към чашата вино. Една глътка през деня едва ли щеше до го убие, освен това му трябваха и две-три секунди в повече за размисъл.

— Според мен не бива да изключваме версията за самоубийство — промърмори той. — Това не е сторил дори съдебният лекар… Бих могъл да тръгна и по тази писта.

— Ясно — кимна Лелънд, поднесе вилицата към устата си, после вдигна глава: — А какво ще стане, ако вие пледирате за асистирано самоубийство и съдебните заседатели приемат тази теза?

— Греъм не ми позволява подобна линия.

— Да речем, че се съгласи…

— Никой не е в състояние да предвиди решението на съдебните заседатели — поклати глава Харди.

— Не искам подобно нещо от вас, а просто питам. Какъв ще бъде резултатът ако журито стигне до заключение, че Греъм е помогнал на Сал да се самоубие, воден от състрадание?

Въпросът беше добър и разкриваше доста привлекателни за всеки адвокат вероятности. По тази причина Харди му отдели необходимото време за размисъл.

— Технически погледнато, това е невъзможно — предпазливо отговори той, опитвайки се да бъде максимално точен. — Всеки състав от съдебни заседатели, който се придържа към закона, трябва да издаде присъда за убийство.

— Трябва? — сбърчи нос Хелън.

Харди кимна.

— Но тук има и една малка подробност — делото ще се гледа в Сан Франциско. А това означава, че нищо не се знае. Възможно е дори съдия като Солтър да не инструктира своите заседатели в духа на обвинението. А самите съдебни заседатели могат да стигнат до абсолютно всякакво решение, всичко зависи как и накъде ги води защитата…

— Могат ли да решат, че става въпрос за асистирано самоубийство?

— Разбира се.

— Искате да кажете, че могат да го обявят за невинен? — погледна го с леко недоверие Хелън.

— Точно така.

— Значи това трябва да бъде вашата линия — заключи Лелънд.

— Не е толкова просто — предпазливо възрази Харди. — Обвинението ще направи всичко възможно да внуши на съдебните заседатели, че онзи, който помага на жертвата да сложи край на живота си, продължава да носи отговорност като убиец. И в този смисъл ще има пълната подкрепа на съдията…

— Може би пък няма да я има — възрази Хелън, която очевидно не желаеше да се примири.

Харди нямаше желание да ѝ дава прекалено големи надежди и поклати глава:

— Най-вероятно ще я има. Но не виждам смисъл да обсъждаме подобен ход на събитията, тъй като Греъм няма да ми позволи защита от такъв характер…