Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
А окървавеният граф Калдерон, невъоръжен, се бореше с трети гарим. Подобно на Първия лорд, и той беше успял да мине в гръб на звяра, а ръцете му се бяха затворили върху гърлото на създанието. Амара видя, че кръвта залива едната страна на главата му и половината от горната част на туловището му, но той оставаше в съзнание, а лицето му беше замръзнало в озъбена гримаса.
Гаримът се бореше жестоко, няколко пъти се преобръща, а опашката му с бясна енергия биеше Бърнард в краката и долната част на гърба. Той виеше от ярост и болка.
Амара изкрещя и се втурна към мъжа си с меч в ръце.
Главата на Бърнард се обърна, той пусна едната си ръка и хвана с нея опашката. Звярът се въртеше безумно, освободи се от захвата на графа и като стъпи с мощните си крака на горската почва, стана и се опита да забие зъби в Бърнард.
Но стиснал опашката на гарима, Бърнард успя пръв да стъпи на крака, преди животното да успее да възстанови равновесието си. Гаримът с всички сили се опитваше да стигне до него, а Бърнард избягваше челюстите му и здраво стискаше опашката.
Отначало Амара си помисли, че той просто се опитва да печели време — но на второто завъртане гаримът започна да набира скорост. Звярът беше най-големият от всички, които Амара беше видяла, и сигурно тежеше към петстотин фунта, но граф Калдерон го откъсна от земята и го завъртя, сякаш беше някаква детска играчка.
След като описа широк кръг, Бърнард изръмжа от ярост и триумф и размаза черепа на гарима в дебелия ствол на дървото. Той се разби с мокър, глух трясък, като звук от спукване на пъпеш, и гущерът тупна на земята абсолютно безжизнен.
Хванатият от капана на върбата гарим заръмжа и разкъса клоните, освободи крайниците си и падна на земята зад Бърнард. Амара изпищя предупредително.
Той я погледна, а после рязко обърна глава, вдигна ръка и извика:
— Брут!
Почвата под гарима внезапно потрепна и се раздели от някакво движение. Фигурата на куче с големина на малък кон се появи изпод земята, раменете и гърдите му бяха от пясъчник и глина, в очите му искряха зелени скъпоценни камъни, а челюстите му бяха от гранит.
Земната фурия на Бърнард сграбчи гарима с каменната си уста и гущерът засъска и бясно заудря, когато Брут го вдигна изцяло над земята. Голямото куче продължи да изниква от земята, като куче, излизащо от езеро, и разтърси гарима, както териер — плъх.
На Амара й се стори, че чу как шията на гущера изхрущя, но Брут не се успокои, докато не хвърли гарима върху дърветата и не го стъпка в земята. По времето, когато фурията приключи с него, гаримът представляваше кървава маса от разкъсана плът и раздробени кости.
Амара забави ход и приближи на няколко фута от съпруга си. Бърнард проследи действията на Брут, после кимна и каза:
— Благодаря.
Каменното куче изщрака два пъти с челюсти, тръсна глава, обсипвайки почвата с камъчета и прах, и отново потъна в земята, правейки няколко кръга, като куче, което ще си ляга.
Бърнард клюмна и падна на едно коляно. Амара се втурна към него.
— Бърнард!
— Нищо, добре съм — промърмори Бърнард, все още дишайки тежко. — Гай?
— Жив е — каза Амара. — Дай да ти видя главата.
— Изглежда по-лошо, отколкото е — отговори Бърнард. — Раните по главата винаги кървят силно.
— Знам — отговори Амара, — но имаш цицина с размерите на яйце около раната. Сътресението вече не е само рана.
Бърнард протегна ръка и хвана дланта й. Погледна я в очите и каза тихо, но твърдо:
— Проверете как е Първият лорд, графиньо.
Тя замръзна в пристъп на гняв.
— Бърнард.
— Имам задължения към своя владетел. Точно като теб.
— Но аз имам задължения и към моя съпруг — прошепна тя в отговор.
Бърнард пусна ръката й и изръмжа:
— Провери състоянието на Гай — и тонът му стана по-нежен и уморен. — Знаеш, че съм добре.
Тя за миг покри лицето си с ръце, пое си дълбоко дъх и докосна ръката му. После се обърна и се насочи към Първия лорд.
Гай лежеше на земята със затворени очи. Той ги отвори, когато Амара приближи, и каза:
— Отдавна не съм се занимавал с това.
— Сър?
— С лов на гарими. Може би от седемнадесетгодишна възраст — той въздъхна тежко. — По онова време определено отнемаше по-малко сили.
В гласа му имаше болка, както в началото на пътуването им.