Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
„Пощенска кутия“ наричаха в Питер закрития научноизследователски институт по медицина.
— Та тя направи там кариера, като пишеше по цял ден доноси за колегите си до съответните инстанции. Това беше по времето на застоя. Колегите спираха да „растат“, а Витебска продължаваше. После, когато рухна желязната завеса, й се прищя да излезе на международната арена, да се покаже каква е красавица. И се прехвърли в НИИ по профилактика като завеждащ лаборатория. Тъкмо СПИН-ът беше излязъл на мода. Започна с това, че изяде всички наоколо, които посмяха да й се опънат. После се зае с директора. Само нещо да не е по нейната — веднага писмо до прокуратурата. Пристигат проверяващи, започват проверки. Съсипват нервите на директора.
Той, разбира се, не е най-идеалният директор на света, но има и по-лоши. Та така — писмо след писмо. Проверка след проверка. А представяш ли си какво е проверка от прокуратурата? Накратко, пречупи го тоя мъж. Той не смее и дума да й каже, не смее да шукне срещу нея. И тя си прави каквото ще. Работеше там една приятелка, Танка Дмитриевска. Двадесет години беше отдала на института. Прекрасен вирусолог, много свястна жена. Но не беше свикнала да се кланя. Витебска я изяде за пет минути. Че на това отгоре се обаждаше и в новата й работа — вие, значи, знаете ли кого сте взели? За щастие калта не се лепи по Танка. Но това характеризира Витебска. Още един щрих към портрета й.
— И защо й е тая мерзост? — Наташа кимна към конференц-залата.
— Как защо? За да ходи из чужбина. Те, хомосексуалните, обожават съчувстващите им. Не видя ли как й се лепяха? Едва не повърнах, затова и излязох. Те въобще обожават да се целуват. Като артистите. Впрочем има и артисти…
— Ох, знам всичко това! — не издържа Наташа. — В моето отделение половината от болните са такива.
— Да, те са друга работа — съгласи се Сева. — Та ето, Витебска им е организирала симпозиум, намерила е спонсори. Защо да не намери? СПИН — това звучи гордо. За детска ваксина друг път ще намериш спонсори. Обаче щом става дума за СПИН — няма проблем. И спонсорите се страхуват да не го лепнат. Част от участниците са дошли заради авантата. Като почетни гости. Сега, като се върнат, те ще поканят Витебска при себе си на някакъв купон. Колко такива има в залата? И така тя се разхожда по света и се целува с педалите.
— Ама че гадост! Ох, как ще я подредя шефката! Имам сума ти непопълнени картони в отделението, а тя ме пратила в тоя вертеп!
Когато се върна в отделението, Наталия Николаевна влезе в кабинета на шефката си.
— Много благодаря, Ера Газмановна! Много съдържателна конференция. Такова сборище на извратени типове изобщо не бях виждала.
— Аз нали те предупреждавах, че там ще има хомодружинка — откъсна се от документите завеждащата отделението.
— Тогава защо ме пратихте? — най-после се ядоса Наташа.
— Ами за да се ядосаш! — хитро присви очи професорката. — Че то върна се от Москва такава една меланхолична, разсеяна. Три анамнези ти стоят още непопълнени. Какво си ококори очищата?
— Край, искам кафе… — каза Наташа с тона на любителката на животните от известната реклама и излезе от кабинета.
„На ти сега — ругаеше се тя, докато седеше край масата в ординаторската, — дори външни хора забелязват състоянието ти! Веднага да изхвърлиш от главата си тоя влак и тоя следовател!“ — заповяда си Наталия Николаевна Денисова. Тя седя до късно на работа, старателно попълваше медицинските картони, подготвяше епикризите за следващия ден. И дори прегледа материалите за лекцията, която трябваше да изнесе на по-следващия ден.
Накрая, напълно доволна от себе си, Наташа заключи бюрото си и си тръгна към къщи.
Вечерта Турецки й се обади по телефона.
Беше минала вече седмица от престоя на Турецки в славния град на Петър.
На гарата го посрещна заместник-началникът на Питерската криминална милиция Виктор Петрович Гоголев. Те вече се познаваха доста добре от разследването на убийството на питерския вицегубернатор13. Както беше казал Костя: „Немалко бяха бродили те по ония места!“ Добре казано.
Гоголев стоеше в началото на перона, като се взираше в движещата се срещу него тълпа. Най-после видя спортната фигура на колегата си, който гледаше не напред по посока на движението си, а предимно наляво. Отляво на Турецки вървеше стройна, висока тъмнокоса жена в светъл шлифер.