Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Слудиг нададе вик. Исгримнур вдигна сепнато поглед, но в същия миг разбра, че викът на недодялания му спътник е възторжен.

— Виж! Камарис и кавалерията връхлитат срещу тях!

След като беше станало ясно, че обстрелът с лъкове няма да помръдне метесанската стена от щитове на Серидан от центъра на прохода, Варелан беше заповядал нов щурм на своите рицари. И докато войската на Варелан се бе заела да изблъска силите на принца обратно към долината, Камарис и тритингите на Хотвиг се бяха втурнали от пътищата по хълма срещу фланга на основната армия на Варелан.

— Къде е Камарис? — възкликна Слудиг. — А! Ето го! Виждам шлема му!

Исгримнур също го видя. От такова разстояние морският дракон представляваше златисто петно, но нахлупилият го воин се беше изправил на стремената, а около него се беше образувал видим кръг от уплаха, тъй като набанските рицари се опитваха да останат извън обсега на черния Трън.

Принц Джосуа, който наблюдаваше сражението на стотина лакътя от Исгримнур и Слудиг по-надолу по хълма, завъртя Вятокрък към тях.

— Слудиг! — викна той. — Кажи на Фреозел, че искам войската му да изчака, докато преброи пръстите си десет пъти, след като дам знак на останалите да щурмуват.

— Слушам.

Слудиг обърна жребеца си и препусна към Фреозел и останалите кралски гвардейци на Джосуа, които чакаха, изтръпнали от напрежение.

Принцът продължи нагоре по склона и се приближи до Исгримнур.

— Младостта на Варелан най-после започна да проличава. Въпреки че е доста зрял за годините си.

— Един военачалник може да има и по-големи недостатъци — отвърна Исгримнур, — но си прав. Трябваше да се задоволи с опазването на входа на прохода.

— Но си помисли, че е усетил слабостта ни, след като ни отблъсна вчера. — Джосуа присви очи към небето. — Сега е решил да ни отблъсне. Имаме късмет. Бенигарис, въпреки необмислените си действия по други поводи, никога не би си позволил подобен риск.

— В такъв случай защо предпочете да изпрати първо малкия си брат?

Джосуа помръдна рамене.

— Кой знае? Може би ни е подценил. А и не забравяй, че Бенигарис не управлява сам в Набан.

Исгримнур изсумтя.

— Бедният Леобардис. С какво заслужи такава съпруга и такъв син?

— И това никой не знае. Но може би зад всичко това има някаква непонятна за нас причина.

Херцогът повдигна рамене.

Принцът не откъсваше преценяващ поглед от развоя на битката. Беше извадил Найдел, който лежеше върху седлото и коляното му.

— Почти е време — промълви той. — Почти е време.

— Все още са много повече от нас, Джосуа.

Исгримнур извади Квалнир от ножницата. Изпита някакво мимолетно задоволство: мечът не му беше изневерявал в безброй много единоборства, доказателство за което беше фактът, че е тук, все още жив, с изтръпнал от болки гръб и очукана броня, изпълнен със съмнения и какво ли не още.