Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Знаем само за съвсем малко между далечния Наскаду и пустошта на белия север. Наричаме ги А-Генай'асу — „Къщи за пътуване отвъд“ би било в груб превод на вашия език. Но ние, Родените в Градината, не сме единствените, които усещат силата на тези места: често те привличат и простосмъртни, някои от които са обикновени търсачи на след-знание, а други безумни и опасни. Това, което простосмъртните наричат Тистерборг, близкият до Асу'а хълм, е едно от тези места.

— Знам го. — Еолаир си спомни черната шейна и впряга от уродливи бели кози и настръхна. — Вашите братовчеди, норните, също знаят за Тистерборг. Видях ги там.

Куройи не изглеждаше изненадан.

— Ние, Родените в Градината, се интересуваме от тези места много преди разделянето на родовете. Хикеда'я също като нас са правили много опити да впрегнат силата на такива места. Но тяхната мощ е необуздаема и непредвидима като вятъра.

Еолаир се замисли.

— Значи тук в Наглимунд няма Главен свидетел, а по-скоро едно от онези неща… „отвъдна къща“ ли беше? Не мога да запомня думите на вашия език.

Джирики погледна майка си, усмихна се и кимна почти гордо. Еолаир малко се подразни: нима смъртен, който можеше да изслушва и съобразява, беше чак такава изненада за тях?

— А-Генай'асу. Да, и ние така смятаме — каза Куройи. — Но се сетихме късно, а така и не ни се удаде възможност да разберем, преди да дойдат смъртните.

— Преди да пристигнат смъртните с техните железни шипове.

Гласът на Ликимея изсъска като камшик, преди да изплющи. Изненадан от изблика й, Еолаир вдигна очи и моментално отново се обърна към по-спокойното лице на Куройи.

— И Зида'я, и Хикеда'я продължиха да посещават това място, след като хората построиха своя замък тук в Наглимунд — обясни чернокосият сит. — Нашето присъствие плашеше смъртните, макар че ни виждаха само на лунна светлина, а и тогава твърде рядко. Мъжът, на когото императорите бяха възложили да управлява местността, напълни полетата наоколо с желязото, което даде името на това място: крепостта Гвоздей или Крепостта на ноктите.

— Знам, че железата са набити, за да спрат Миролюбивите, както ви наричаме ние, хернистирците — продължи Еолаир, — но тъй като е била построена по времето, когато нашите два народа са били в мир, не разбирам защо мястото се е нуждаело от такава защита.

— Вашият граф Исуайдс, който я вдигна, може да е изпитвал известен срам, че е нарушил границите на нашите земи, като е издигнал крепостта толкова близо до нашия град Да'ай Чикица от другата страна на тези хълмове. — Куройи посочи на изток. — Може да се е уплашил, че някой ден ще дойдем и ще си върнем мястото, а може и да е мислел, че онези от нас, които продължаваха да идват на поклонение по тези места, са шпиони. Кой знае? Той започна да напуска все по-рядко крепостта и най-накрая умря като отшелник — ужасен, както се говореше, да напусне дори собствените си добре охранявани покои, за да не му направят нещо безсмъртните. — Сдържаната усмивка отново се появи върху лицето на Куройи. — Странно е, че макар светът да е препълнен с ужасяващи неща, простосмъртните като че ли непрекъснато си създават нови и нови неприятности.