Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Прости ми, ако съм досаден — каза Еолаир, — но чух толкова много неща, че се обърках съвсем. Щом Инелуки не може да се завърне, то защо норните са така твърдо решени да задържат Наглимунд?

— Тъкмо на този въпрос трябва да отговорим — отвърна Джирики. — Може би се надяват да използват А-Генай'асу, за да направят гласа на своя господар по-разбираем. Може би възнамеряват да използват силата му по някакъв друг начин. Но е ясно, че много силно искат това място. Един от Червената ръка е тук.

— Един от Червеноръките? Слугите на Краля на бурите?

— Най-великите му слуги, тъй като чрез него са минали през смъртта във външните селения. Но те не могат да съществуват на този свят без огромен разход на енергия от негова страна във всеки момент, в който са въплътени, тъй като са почти същото ужасяващо противоречие, каквото представлява той самият. Затова, когато един от тях ни нападна в нашата крепост в Джао е-Тинукай'и, разбрахме, че е дошло времето да вземем оръжията. Инелуки и Утук'ку сигурно са били отчаяни, за да използват такава сила, та да накарат Амерасу да млъкне. — Той замълча. Еолаир го погледна, озадачен от непознатите имена. — Това ще ти го обясня друг път, граф Еолаир. — Джирики се изправи. — Сигурен съм, че си уморен, а ние ти загубихме голяма част от съня в приказки.

— Но това създание от Червената ръка е тук? Виждали ли сте го?

Джирики посочи огъня.

— Трябва ли да докоснеш пламъците, за да разбереш, че огънят изгаря? Тук е и затова не сме в състояние да преодолеем най-важните им защити, а вместо това събаряме каменни стени и се сражаваме с мечове и копия. Огромна част от мощта на Инелуки пулсира в сърцевината на крепостта на Наглимунд. Но въпреки цялата си мощ Кралят на бурите има своите граници. Много е отслабнал… и следователно има някаква причина, за да иска това място да остане в ръцете на Хикеда'я.